Илюстрация: Wikimedia Commons
Компанията за атракции за Хелоуин America Haunts изчислява, че американците харчат над 500 милиона щатски долара годишно за входни такси за къщи с духове просто за привилегията да бъдат уплашени.
Но списъкът с ужаси от реалния живот не ни ли е достатъчен, та той е безкраен – войни, атентати, малтретиране на деца, насилие по улиците и в семейството... Защо да търсим и изкуствено създадения страх за забавление, когато светът предлага истински терор в огромни количества?
Психолозите обясняват, че емоциите са се развили като универсално преживяване при хората, защото ни помагат да оцелеем. Създаването на страх в иначе един безопасен живот може да бъде приятно – и е начин хората да практикуват и да се подготвят за опасности в реалния живот.
Контролирани преживявания на страх – при които можете да щракнете с дистанционното, да затворите книгата или да излезете от обитаваната от духове къща, когато пожелаете – предлагат физиологичния прилив на емоции, предизвикани от уплах, но без реален риск.
Когато се почувствате заплашени, адреналинът се покачва в тялото ви и се задейства еволюционната реакция на борба или бягство. Пулсът ви се ускорява, дишате по-дълбоко и по-бързо и кръвното ви налягане се повишава. Тялото ви се подготвя да се защити срещу опасността или да се измъкне възможно най-бързо. След като заплахата бъде преодоляна, тялото ви освобождава невротрансмитера допамин, който осигурява усещане за удоволствие и облекчение.
В едно проучване изследователите установили, че хората, които са посетили обитавана от духове къща, показват по-ниска мозъчна активност в отговор на стимули и по-малко тревожност. Следователно гледане на филми на ужасите, страшни истории или напрегнати видеоигри всъщност може да ви успокои след това.
Много изследвания потвърждават: преминаването заедно през наситени страхови преживявания укрепва връзките между хората. Контролираните преживявания на страх създават изкуствено възможности за обвързване на хората, независимо дали са в екип, или просто близки и познати. Според учените те стават по-задружни и по-приятелски настроени един към друг, след като заедно са преживели някакъв измислен ужас, пък бил той и в киносалона. Излагането на стрес задейства не само реакцията „бий се или бягай“, но в много ситуации задейства това, което психолозите наричат „системата за грижа и приятелство“ .
Седенето на тъмно с приятели, докато гледате страшен филм или броденето в обитаван от духове зловещ лабиринт във видеоигра е полезно за вашето здраве, тъй като ви помага да заздравите тези социални връзки.
Контролираните страхови преживявания също могат да бъдат начин да се подготвите за най-лошото. Спомнете си за ранните дни на пандемията от COVID-19, когато филмите „Зараза“ и „Избухване “ бяха популярни в платформите за стрийминг, докато хора седяха затворени по домовете си. Когато се сблъсквате с лошите сценарии и заплахи по контролиран начин чрез киното, книгите, видеоигрите и медиите, можете да научите много за страховете си и да се подготвите емоционално за бъдещи сериозни неприятности.
В случаите на контролирани страхови преживявания, изплашването на себе си е основна техника, която да ви помогне да оцелеете и да се приспособите в един плашещ свят.
Така че следващия път, когато избирате между оптимистична комедия и страховит трилър за вашата филмова вечер, изберете тъмната страна – това е добро за вашето здраве.
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Авторът е Сара Колат, преподавател по психология, Penn State.
