изображение: iStock
Много избиратели са готови да приемат дезинформация от политически водачи – дори когато знаят, че е фактически неточна. Според изследване избирателите често разпознават кога твърденията на техните партии не се основават на обективни доказателства. И все пак те застават зад тях, ако вярват, че тези неточни твърдения предизвикват по-дълбока, по-важна „истина“. За това разказва в The Conversation един от членовете на екипа, извършил социологическо и психологическо изследване доколко безрезервно вярват привържениците на една партия на водачите си, дори те да говорят небивалици.
Проучванията са правени онлайн от 2018 г. до 2023 г. и обхващат над 3900 американски избиратели. Учените стигнали до извода, че макар партийните водачи да изговорят, меко казано, неточности, тяхната фенска маса пренебрегва това в името на някаква по-висша цел и глобална идея за справедливост и ред.
(Пример: на фактически грешното изявление на Джо Байдън, че ваксинираните против COVID-19, не могат да разпространяват болестта, избирателите отговориха с подкрепа. Те тълкуват изказването като важно за американските приоритети, въпреки че признават фактическата му неточност.)
Психолозите успели да разкрият критериите, които ръководят поведението на избирателите в зависимост от това кой какво изказване прави. Избирателите и от двете партии се интересуват повече от „моралната истина“, когато оценяват политик, когото харесват. Но ако оценяват противниковия водач – те очакват от него абсолютно точна фактология. Изследователите наричат това „морална гъвкавост“ в политическата преценка на избирателите.
При борба с дезинформацията фокусът е върху необходимостта от по-добра проверка на фактите и образование. Но анализите на психолозите изобразяват по-дълбоките и пренебрегвани двигатели зад толерантността и подкрепата на избирателите за фактически неточни твърдения. Оказва се, че дезинформацията оцелява не само благодарение на „доверчивостта“ на избирателите, но и на техните морални изчисления за това дали партийните цели оправдават средствата.
Ако гласоподавателите умишлено избират да подкрепят дезинформацията, защото тя съответства на техните партийни перспективи, тогава предоставянето на фактически поправки няма да е достатъчно, за да защити демократичната норма за основаване на обществените политики върху обективни факти.
Социолозите се опитват да оценят тази морална гъвкавост като категорично погрешна. Въпреки че народът е свикнал с неточности. (Пример: обществото безпроблемно е готово да премълчи истината за съществуването на Дядо Коледа, защото това защитава определени ценности – като невинността и въображението на децата.)
Но когато става въпрос за публичен дебат по въпрос, който трябва да се основава на обективни доказателства, моралната гъвкавост ограничава степента, до която партийните групи могат да постигнат съгласие относно фактите, да не говорим за това каква политика да извлекат от тях.
