Карта на съзвездието Еридан, Wikimedia Commons
Потвърдено е съществуването на предполагаема планета, която изглежда подходяща за живот. Галактически погледнато тя е много близо до нас. Това е HD 20794 d. За техническите достижения на земните телескопи, уви, все още е твърде отдалечена, но учените се надяват новите поколения уреди да успеят да я разучат по-задълбочено.
Досега астрономите смятаха, че планетата LHS 1140 b е „най-доброто място за търсене на живот извън Слънчевата система“. Но фаворитът им вече е друг. Звездата HD 20794 (известна също като 82 G Еридан) е много подобна на Слънцето, само малко по-хладна и по-малко масивна от нашата звезда. Три предполагаеми планети обикалят около нея, това беше ясно още през 2011 г., но тогава се смяташе, че всички те са твърде близо до огненото си светило, за да има живот на тях.
„Работихме върху анализа на данните в продължение на години, като постепенно елиминирахме всички възможни източници на замърсяване“, каза Кретиние, съавтор на новото проучване. Комбинирайки оригинални данни от спектрографа HARPS (High Accuracy Radial Velocity Planet Searcher ) в обсерваторията La Silla в Чили с прясна информация от неговия наследник ESPRESSO, екипът публикува това, което според тях е убедително доказателство, че находката е истинска.
Като се имат предвид колебанията на учените дали на Марс някога е имало живот, планета, която има средно приблизително същото количество светлина, може да изглежда лоша перспектива. Но живот на Марс е нямало не само заради местоположението на червената планета, но и заради малкия й размер. Това пречи на атмосферата да е стабилна и се стига до силен парников ефект. Този проблем едва ли съществува на HD 20794 d, чиято маса е поне 5,8 пъти по-голяма от тази на нашата планета, което я прави супер-Земя в категоризациите на астрономите.
HD 20794 d има едно възмоно препятствие пред живота: орбитата й е е достатъчно удължена, за да предизвика значителни промени в глобалната температура. В най-близката си точка тя се доближава до своята звезда почти толкова, колкото Венера до Слънцето, докато най-отдалечената част от орбитата й е по-голяма от тази на Марс. Това може да означава доста по-дълги сезони от тези на Земята. Въпреки това, ако планетата има подобен на Земята аксиален наклон, ефектът може да се усили в едното полукълбо и да се заглуши в другото.
Източник
