Снимка: Wikimedia Commons
Езикът отдавна се смята за даденост само при човеците, с характеристики, които го отличават от общуването на всички други видове. Но изследване, публикувано в Science, разкрива същата структура, която е отличителен белег на човешкия език в песента на гърбатия кит.
Песента на гърбатия кит е ярък пример за сложно, културно предавано поведение, но досега имаше малко доказателства, че е с подобна на езика ни структура. Човешкият език, който също се предава културно, има повтарящи се части, чиято честота на използване следва определен модел.
При хората тези езикови свойства са се обособили, за да помагат в усвояването и предаването му от поколение на поколение. Учените подходили новаторски към анализа на песента на гърбатите китове, вдъхновени от процеса как бебетата откриват думи в речта. И стигнали до статистически структури, открити във всички човешки езици. Тази изумителна прилика изобразява колко дълбоко свързани са два съвършено различни вида, но обединени от факта, че техните системи за общуване се предават културно. В екипа участвали лингвисти, експерти в еволюцията на видовете, морски биолози и поведенчески еколози. Те се съсредоточили върху „концертните“ изпълнения на големите морски животни във водите на Нова Каледония. Очевидни били отделни повтарящи се части, чиято честота следвала точно определено изкривено разпределение, неоткривано преди това при никое друго животно.
Според д-р Елън Гарланд от университета Сейнт Андрюс: „Разкриването на тази скрита структура, подобна на езика, беше неочаквано, но силно подсказва, че това културно поведение съдържа решаваща представа за еволюцията на сложното общуване в животинското царство.“
„Песента на китовете не е език; липсва й смисловото значение. Може да напомня повече на човешката музика, която също има тази статистическа структура“, добавя той.
