Реката на времето, худ.Марта Шматава, Wikimedia Commons
С надеждата да открият източника на реката на времето, физиците от университета в Съри Гъф, Чинталпати Шастри и Андреа Роко потърсили признаци за съществуването му в еквивалента на гореща квантова вана под безкрайната шир на вечността. Техните изводи са публикувани в в Scientific Reports.
Излишно е да казваме, че те не намерили това, което търсели. Но потвърдили нещо изключително важно в науката напоследък – че времето тече назад също толкова лесно, колкото и напред в полето на квантовата механика.
Физиката като цяло е симетрична, когато става дума за време. Може никога да не видим яйце да се пропука или дъбът да се превърне в жълъд, но когато повечето процеси се оголват до основните им закони, не е нужно много, за да се определи кой край на уравнението трябва да сочи към миналото и кой - към бъдещето.
Из всемира има множество места, където могат да се търсят потвърждения на хипотезата, че няма разлика между днес и вчера. Космолозите отдавна изучават как Вселената се разширява от състояние с ниска към висока ентропия. Квантовите физици се чудеха дали все по-разширяващата се мрежа от заплитане на частици с околната среда може да оказва влияние за този необясним за човешкото съзнание феномен. Досега все още нищо не е ясно.
Гъф, Шастри и Роко използвали математическо приближение, известно като верига на Марков, за да опишат опростен модел на нагрети частици, блъскащи се в отворен контейнер. Прилагайки марковската динамика, при която системата няма памет отвъд настоящето, всяко ново квантово състояние в системата ще зависи само от едно предишно състояние. Това може да означава еднопосочно пътуване до утрешната земя или трептене, което също толкова лесно връща частиците назад.
Изводът бил, че „паметта“ на марковската система не се е повлияла от нищо, свързано с минало или бъдеще.
„Нашите открития предполагат, че докато общият ни опит ни казва, че времето се движи само в една посока, ние просто не сме наясно, че обратната посока би била еднакво възможна“, казва Роко.
Ако времето може да се движи напред-назад на квантово ниво, то със сигурност не е в мащаба на физиката, която използваме. Една истинска гореща вана под звездите гарантирано ще се охлади бързо, докато енергията изтича в непрекъснато разширяващия се Космос.
Тримата учени настояват, че откритията им не противоречат по никакъв начин на този закон на термодинамиката. В крайна сметка някои закони на физиката са наистина необратими. И все пак завъртането на стрелката на времето в квантовата скала би забелязало настъпване на стабилно охлаждане. А това предполага, че няма нищо особено в едната посока пред другата в квантов мащаб, когато става дума за термодинамика.
Ако е така, нашето колективно преживяване на еднопосочната улица на времето просто може да бъде уравновесено от другата страна на Големия взрив от втора улица. Тя би могла също да е отнесена от космическа експанзия и нарастваща енергия от квантова начална точка, която помни бъдещето толкова лесно, колкото и миналото.
