Докъде бихте стигнали, за да докажете че сте прави? В зората на 20 век американският учен Джеси Уилям Лазир жертва живота си в името на науката. Той влиза в камера със заразени комари, които го хапят и той се разболява от жълта треска. Умира от малария. Със саможертвата си той помага да се установи, че тези малки жужащи насекоми са носители на смъртоносната болест.
Жълтата треска произхожда от тропическите гори на Африка и навлиза в Америка през 16 век по време на европейската колонизация и трансатлантическата търговия с роби. Тук, в така наречения „Нов свят“, болестта процъфтява в меките тропически и субтропични региони на Южна и Централна Америка и Карибите.
Странни огнища на болестта се появяват през вековете, но едва след Испано-американската война от 1898 г. жълтата треска наистина привлича вниманието на САЩ, след като отнема живота на хиляди войници в Куба.
В края на 19 век кубинският лекар Карлос Финлей издига хипотезата, че жълтата треска се разпространява от комари и не се предава директно от човек на човек. Но светът не бил готов да слуша. Той е освиркан и осмян от колегите си по време на изказването му на Международната санитарна конференция през 1881 г.
Стреснати от броя на смъртните случаи в Куба по време на Испано-американската война, ръководството на американската армия събира екип от водещи учени – Уолтър Рийд, Джеймс Карол, Джеси У. Лазир и Аристидес Аграмонте – за да разследват причината за болестта. Комисията успява да установи, че болестта е причинена от микроба Bacillus icteroides. И се връщат към обявената за глупост преди 17 г. хипотеза на Финлей, която вече съвсем не звучала нелепо.
През последните няколко години на 19 век британски и италиански изследователи откриват, че комарът Anopheles е отговорен за предаването на маларийния паразит.
Лазир, заедно с Карол и един „млад войник“, буквално се подлагат на ухапвания от кубински комари, които са хранени с кръвта на пациенти с малария. Карол и войничето успяват да се спасят – оцеляват и се възстановяват. Лазир умира от жълта треска на 25 септември 1900 г. Едва 34-годишен.
Но били нужди още жестоки експерименти, за да се потвърди всичко категорично. Били извикани още доброволци. Те спели в мръсните чаршафи на болни от малария, зацапани с всички отходни течности на човешкото тяло. Никой от тях не се разболял. Някои доброволци били затваряни да спят в камери с комари, смукали кръв от болни от малария – разбира се, че всички се разболели.
Изводите на Комисията по жълтата треска помогнали да се промени хода на медицинската история. С потвърждаването на причинителя започват десетилетия целенасочени усилия за контрол на комарите и се стига до сериозно предотвратяване на жълтата треска в много части на света. Това, което някога изглеждало като необичайна теория, се превърнало в крайъгълен камък за защита от болестите, спасявайки живота на стотици хиляди хора.
Източник
