Изображение: Wikimedia Commons
Ослепителна бяла светлина, усещания за напускане на тялото и за присъствието на някакъв вид свръхестествено същество – това са отличителни белези на преживяванията, близки до смъртта (NDEs). Учените смятат, че вече могат да обяснят тези странни феномени на съзнанието или душата. Подобни описания много често са споменавани от хора със сърдечен арест след реанимация или получили травма при инцидент и се намират между този и онзи свят. Тези стереотипни видения и усещания вероятно са еволюционен отговор на смъртна опасност, според авторите на ново проучване.
NDE са описани по научному като „епизоди на несвързано съзнание“, случващи се когато човек е изправен пред „действителна или възможна физическа заплаха“. Изследователите анализирали десетки хиляди страници научна литература относно психологическите и неврологични основи на тези преживявания. Те навързали всички известни досега данни и теории по въпроса и ги обединили в един „всеобхватен модел“.
Моделът е наречен наречен Неврофизиологична еволюционна психологическа теория за разбиране на преживяването близо до смъртта (NEPTUNE). Хипотезата е, че NDE се появяват, когато нивата на кислород спаднат в мозъка, докато концентрациите на въглероден диоксид скочат до небето, което води до „церебрална ацидоза“. След това „предизвиква верижна реакция, която води до повишена невронна възбудимост в ключови области на мозъка, включително темпоропариеталната връзка и тилния лоб, придружена от масивно освобождаване на ендогенни невротрансмитери“.
Например, повишените нива на серотонина са отговорни за „ярките халюцинации“, типични за NDE. Пиковете в нивата на ендорфин и GABA пък предизвикват „усещане за дълбок душевен мир“. Приливът на допамин обяснява „дълбоките чувства на хиперреалност, свързани с тези халюцинации“.
Авторите на изследването търсят еволюционна основа за този механизъм и я откриват. NDEs „създават част от защитна бариера“, предизвикана от „неврофизиологични отговори на заплахи, когато поведенческите реакции на борба или бягство вече не са възможни“. В такива ситуации, казват те, „хората могат да влязат в определено състояние, позволявайки вниманието да бъде съсредоточено върху вътрешно ориентирани фантазии, което да им помогне да се справят и да оцелеят в животозастрашаващи ситуации.“
Уточнява се, че NDE са по-чести при хора, които са особено предразположени към REM намеса, при което мозъчната активност, свързана със сънуването, се случва в будно състояние.
И така, за учените вече няма нищо необяснимо в „необичайното светлинно възприятие, загубата на нормален мускулен тонус, еуфорията и усещания извън тялото“. Но признават, че не са отговорили на всички въпроси, свързани с явлението. Например какви комбинации от гореспоменатите процеси са необходими и/или достатъчни, за да предизвикат NDE? Авторите признават, че моделът не обяснява някои специфични аспекти на NDE като „предусещане“. Много от хората, преживели ситуации, близки до смъртта, след като премине критичния период, разказват убедено, че са се сдобили с пророчески дарби и усещат у себе си знание за бъдещето.
Изследването е публикувано в списанието Nature Reviews Neurology.
