Росица Якобс завършва Немската гимназия в София. През 1991 г. заминава за Виена, където завършва философия, холандска филология и право. От 2002 г. живее в Нидерландия, където работи като специалист по данъчно и корпоративно право. Владее 5 езика. През 2008 г. катастрофира и е откарана в болница в безсъзнание. Има счупване на втори шиен прешлен, тежки кръвоизливи и увреждане на мозъчната кора. Докторите искат органите й за трансплантация. Оцелява по чудо, но е парализирана и с увредена памет. Лекарите са категорични, че ще остане инвалид и ще е малоумна. Росица обаче се възстановява напълно.

В биографичната си книга „Умрях, за да живея!“, преиздавана многократно, дръзката жена разказва за преживяванията си отвъд смъртта и за своята жестока битка с традиционната медицина.

Представяме ви част от книгата (със съкращения)

Бъдете творци, а не жертви

Нещото, което често ме учудва във всекидневния ми контакт с мои близки или с абсолютно непознати, които се свързват с мен, за да се посъветват, е това как всички изпитват потребност да следват указания. Човек явно има нужда някой да му казва какво да прави или не. И този някой в различните фази на живота са родителите, бабите и дядовците, учителите, по-големите братя и сестри, началниците, специалистите в дадена област, като например лекари, психолози, консултанти и т.н.

Нека веднага да поясня, че не се опитвам да ви направя бунтари и не ви призовавам да бойкотирате законите, разпоредбите и правилата. Самата аз съм юрист и ги следвам, защото без тях нашето общество и животът ни биха се превърнали в безумен хаос. Тук става въпрос за това как сами да определяме нашите постъпки, а не да се оставяме някой друг да определя как да живеем.  

Ще се опитам да насоча погледа ви върху въпроси от вашия живот, от чиито отговори, както и от решенията, които ще вземете, до голяма степен ще зависи доколко вашият живот „ще ви се стори хаотичен шум или музика“, както би казал Херман Хесе.

Когато общувате със специалист в определена област, като лекар, психолог, консултант, адвокат, нотариус и т.н., и получите съвет, сляпо ли го следвате? Или внимателно го оставяте да узрее в главата ви? Давате ли си времето и пространството да „преспите върху него няколко нощи“, както биха казали старите хора? Дори и най-компетентните, отлично обучени специалисти в дадената област могат да ви дадат съвет, който се базира на техните знания и опит, както и на определени статистики, които те смятат за меродавни.

Но този съвет или препоръка, колкото и внимателно да е напасван към вашите обстоятелства, все пак идва отвън, от някого, който не сте вие. А всеки от нас е уникален и неповторим, даже еднояйчните близнаци. Всеки е индивидуално проявление на Висшия разум или Висшата eнергия. Като творения на тази Висша сила ние имаме мисията да живеем свободно, като проявяваме и развиваме до възможно най-високо ниво онова, което е заложено в нас. Ние сме тук, за да развием заложбите и талантите си. И най-вече, за да правим този свят по- добър, по-справедлив и по-красив.

Ние сме творците на нашата съдба, но същевременно и сътворци на живота на хората около нас, на обществото, в което живеем, и на човечеството като цяло. Това може да ви звучи абстрактно и нагласено, защото кому е необходимо да вдигаме летвата толкова високо? И отговорът е: на нас самите. Ако се чувстваме 31 сътворци на нашето общество и на човечеството, това ще ни държи будни, внимателни и бдителни.

Не трябва да оставяме нещата, които ни е отредено да сътворим, да ги свърши някой друг, а ние да се отдадем на мързел, защото така е по-лесно. Мързелът и лентяйството са крайно негативни състояния и предават лоши енергии. Те са пагубни за всеки, който дълготрайно се отдава на нищоправене и леност.

Има и нещо още по-съществено и още по-опасно от това просто да ни мързи. Това е оправданието защо не можем да направим нещо или защо се намираме в някаква неприятна ситуация и не можем да излезем от нея. Не мога да свърша тази работа, защото...

И тук следва една безкрайна палитра от обяснения и извинения:

• Не съм достатъчно квалифициран(а) или нямам достатъчно опит в тази област и ме е страх да не объркам нещо.
• Сега не мога да отделя пари за този курс или обучение, защото трябва да отида на екскурзия или пък да си ремонтирам апартамента и др.
• Не мога да се справя сам с този въпрос, а и няма към кого да се обърна за помощ. Затова просто не предприемам нищо и чакам нещата да се наредят от само себе си.
• Днес нямам време за това, но май и утре няма да мога, и така до безкрай.
• Сега съм болен и не мога да...

Някои от тези оправдания или извинения да са ви познати? И дали самите вие бихте могли да продължите този списък с още много страници с извинения?

Всеки проблем, който възниква пред нас, всяко предизвикателство, което се изпречва на пътя ни, не е случайно. Те идват, за да бъдем изпитани докъде сме стигнали в развитието си и доколко нашата същност, душата ни, си е научила уроците и се е усъвършенствала.

Ако ние обаче, вместо да се хвърлим в боя, се скрием, ако изберем пасивното поведение, понеже нали мирна главица сабя не я сече, какво би ни донесло това?

Често оставяме някой друг да решава проблемите ни или безропотно следваме съветите на някого другиго, без да ги напасваме към себе си. Дали това е най-удачният начин да се справим с отрицателните ситуации в нашия живот?

Най-добре е да разгърнем всички онези сили, качества и таланти, които Висшата сила е заложила в нас и които чакат в най-закътаните кътчета на нашата същност, да ги живеем и да ги споделяме с другите.

Когато се оставим на течението и започнем да следваме препоръките и съветите на някого другиго, без да сме ги осмислили из основи, рано или късно това ще ни направи нещастни. Възможно е дори този някой да направи диаметрално противоположното на това, което бихме избрали самите ние.

В последния случай ще ви се наложи да живеете в обстоятелства, които не сте избрали сами, но сте ги предизвикали заради страх, неувереност, от мързел или заради каквото и да е друго извинение. Нека обърна внимание на това, че през цялото време става въпрос за вашето лично пространство и за 33 изборите в личния ви живот...

Всяка трагедия или житейска криза, всяко съдбовно предизвикателство, пред което ни изправя животът, ни се дава, за да извадим на бял свят скритите дори за нас до този момент качества. И не на последно място – да слезем в дълбините на нашата личност и да открием невероятната сила, която е заложена във всеки един от нас и която ни прави безсмъртни.

Нашата дълбока същност, божествената искрица, божествената светлина е безсмъртна. Смъртни са само нашите материални обвивки в този живот, телата ни. Душата ни винаги е била с нас и винаги ще бъде. Нея не я е страх от смъртта, тъй като тя е вечна.

Но когато човек не разглежда себе си като духовно създание, което временно пребивава в този живот и измерение, а се отъждествява единствено и само с параметрите на материалното (аз съм моето тяло), тогава губи сигурността и безметежността на вечността и на свободата. Човек, който се оставя на това да е заключен в реалност, в която всичко се дефинира в координатната система на време и пространство, е подвластен на страха и на смъртта. Оплетени в материалния свят като патета в кълчища, много от хората на XXI век търсят опора и утеха единствено в материални ценности. А материалното е неустойчиво, променливо, преходно и винаги има край. Или „всичко тече, всичко се променя“, както са казали още древните гърци. Потапяйки се изцяло в материалното, ние започваме да живеем по неговите закони и загърбваме духовните мъдрости и учения, които биха могли да ни направят свободни и независими от материалното, от крайното, от разпадащото се.

Когато изпаднали в беда или в тежка житейска криза, 35 ние търсим опора и съдействие единствено в сферата на материалното, то рано или късно ще се окажем излъгани и разочаровани. Материалният свят, както вече споменах по-горе, има свои строго определени структури и йерархия. Да, специалистите, към които вие се обръщате за съвет какво да правите, ще ви снабдят както със съвети, така и с необходимата материална база (инструменти, рецепти, указания, лекарства, терапии и пр.), за да живеете по посочените от тях правила.

Сигурно познавате хора (или може би и вие сте един/ една от тях), които си мерят кръвното десетки пъти на ден и ако видят 4 - 5 единици стойности извън нормата, веднага започват да пият лекарства или се обаждат на личния си лекар, на роднините си, на приятелите си, за да ги известят, че са тежко болни или направо са пред умиране.

Или пък познавате ли хора, които всеки ден четат хороскопите в различни вестници и сайтове, за да се уверят, че на тях точно днес може да им се случи нещо много специално – от смъртоносна катастрофа до шестица от тотото. Това са примери за това доколко човек може да изостави ролята на капитан на своя живот и да се превърне в сал по течението и външните фактори и вълните да го люшкат, както им падне.

Никога не се оставяйте да изпадате в пасивната позиция на жертва на обстоятелствата в живота си. Вие сте единствените, които бихте могли да дадете облик и посока на вашата съдба, да определите ценностите и идеалите, които да следвате, да набележите целите, които бихте искали да постигнете.

Във всеки един момент бъдете неуморни и вдъхновени творци на своя живот. Бъдете активни, силни, мечтаещи и борещи се хора, които не ги е страх от нищо. В момента, в който почувствате страх, че може и да не успеете, вече сте загубили. Ние наистина няма какво да губим в този живот, тъй като духовното в нас е абсолютно, вечно и неподвластно на материалните закони. Само материята е преходна, изцяло подвластна на разрушителната сила на времето и обречена на своя край.

Но можете да погледнете отвъд материалното, то само по себе си не е нещо, за което си струва да живеете и да се бъхтите до прималяване, за да печелите пари и да правите кариера или да строите къщи и апартаменти. Да, материалните обстоятелства, в които живеем, са важни и не се опитвам да ви подтикна да раздадете цялото си имущество и да отидете да живеете в колиба в гората.

Бъдете напористи, трудолюбиви и съзидателни, печелете пари и си осигурете начин на живот, в който удобствата не липсват. Но не оставайте там, направете крачката отвъд материалното. Не го загърбвайте, не го осмивайте и не го презирайте, надградете го. Това ще ви открие нови пространства и ще ви направи свободни и щастливи.

Тук пак ще се върна към онова, което разказах в първата си книга. Става дума за периода след събуждането ми от дълбока кома в Университетската болница в Утрехт, където лекарите се надпреварваха да ме убеждават, че трябва да свикна с това, че оттук нататък ще живея като изцяло парализиран инвалид с тежки умствени увреждания и че е много вероятно никога повече да не мога да говоря членоразделно. Според статистика от последните 5, 10, 15 години и на какви ли още не научни показатели това беше единствената възможност за мен, поне според тях.

Но аз нито за миг не се оставих да бъда лекувана от лекарите по техните протоколи и процедури, защото те водеха до техния краен резултат – този на малоумен парализиран от врата надолу идиот в инвалидна количка.

Този сценарий за моя собствен живот не ми допадна ни най-малко. Моята душа, моята дълбока същност, която беше бродила из другите измерения, докато тялото ми, лишено от каквито и да било мозъчни импулси, лежеше дни наред в дълбока кома, беше получила информация, че ще се възстановя напълно. Онова, което бе научила моята душа, скитайки в другото измерение, беше един коренно различен сценарий, диаметрално противоположен на този на научната медицина. Да, така исках да виждам себе си в бъдещето – напълно здрава, сияеща от възторг заради новите дейности, с които ми предстоеше да се захвана оттук нататък, сама проправила си пътя към пълното изцеление, водена от моята енергийна терапевтка Тея, Божествената.

Затова аз избрах да взема нещата в свои ръце, да следвам сценария на моята душа и най-съкровена същност и не ме беше страх да се впусна в безмилостна борба за пълно изцеление отвъд границите на възможното. А колкото до прогнозите на модерната научна медицина – много жалко, защото явно на този етап тя не е в състояние да предложи нещо повече, понеже още е на етапа на „Земята е плоска“.

Вече е доказано, че енергийната терапия, както и другите алтернативни методи на лечение могат много повече от научната медицина. И с мен самата стана така, че аз, която дотогава никога не бих си и помислила да предпочета каквито и да било алтернативни методи на лечение пред ортодоксалната научна медицина, избрах точно нейната противоположност.

Квантовата физика е единствената наука, която е стигнала до степента на развитие да предаде знания, че Земята не е плоска, а е кръгла (това е само метафора, разбира се!), изхождайки от това, че няма една обективна реалност сама по себе си, а че наблюдателят сам я създава. Т.е. колкото наблюдатели, толкова и реалности. Това не може да е истина, нали? Според Нютоновата физика има само една-единствена реалност: тук и сега. Който допуска обратното, явно има нужда от лекар или си е направо за болница.

Сещам се за това как, след като завърших право във Виенския университет, подобно на почти всичките ми състуденти и аз избрах да карам задължителния стаж от една година в съда, в случай че реша един ден да стана адвокат. Той започна в Окръжния наказателен съд на Виена, където бях разпределена като младши съдия-следовател. Не щеш ли, на госпожата съдия-следовател, към която бях разпределена, се падна и едно дело за опит за убийство. Жертвата беше още жива, макар и много тежко пострадала и настанена в интензивно отделение.

Съдийката така разпредели дейностите в нашия отбор, че на мен се падна да разпитвам четирима свидетели. Настъпи уреченият ден за разпитите и аз се приготвих да чуя сходна история. Това очаквах аз, а то какво стана? Четиримата ми разказаха четири абсолютно различни истории на случилото се. Разликите в онова, което бе видял или възприел от случилото се всеки един от тях, бяха толкова фрапиращи, че у мен не остана съмнение, че поне един от тях лъже. Но колкото повече разпитвах, толкова повече се усъмнявах, че е много вероятно дори и четиримата да лъжат. Но това бяха просто свидетели, а не заподозрени. Защо тогава им беше нужно да ме лъжат?

Тогава започнах да се съмнявам, че може би аз нещо съм объркала папките и дори по погрешка съм поканила неправилните свидетели и затова историите им толкова се разминават. Стигнах дори дотам, че дълбоко започнах да се съмнявам в това, което правя, което съм учила, в системата и т.н. Бях толкова объркана, че се замислих дали не би било по-подходящо да си търся друга професия.

Побързах да споделя с колегите си стажанти какво ми се беше случило и бях неимоверно успокоена да чуя, че другите явно имаха същите или много подобни на моите наблюдения. А как си обясняваха моите колеги това, че четирима свидетели, за които нямаше никакви съмнения в психичното им здраве, разказват четири различни версии на една случка? Лъжат? Ама как така лъжат, недоумявах аз, та те нямат никаква изгода от това? Защото в съда всички лъжат, казваха моите колеги стажанти, които бяха преминали през няколко разпределения по разните съдилища.

Днес, след дългогодишните ми занимания с квантова физика, аз си давам сметка, че онези четирима свидетели, които бях разпитвала преди повече от две десетилетия, е много вероятно въобще да не са лъгали, а просто да са ми разказвали за реалността такава, каквато е видял 40 всеки един от тях.

В този смисъл винаги е добре да се подсещаме, че ние творим нашата реалност, нашия живот, по начина, по който възприемаме света около нас. И не ние сме най-правите, нито пък най-грешните. Не, всеки един от нас е единствено и неповторимо проявление на Висшата сила.

Като създаваме нашата реалност, издигайки се до най- високото ниво на съвършенство, на което сме способни, ние предоставяме на Висшата сила, на нашия Творец, възможността да изживява отново и отново възторга на своето сътворение.

Каквото повикало, такова се обадило

И не на последно място, а като една от най-често доказалите се истини в моя живот, с която искам да увенчая края на тази глава, е старата поговорка . От вашата нагласа към определена ситуация и от мислите ви в много голяма степен зависи как тя ще се развие.

Ако започвате дейност, която съвсем не искате да вършите, ако мислите ви в този момент не са положителни, ако ви измъчва несигурност и допускате неуспех, то бъдете сигурни, че ще се провалите.

Това е Законът за привличането, за който се написаха вече толкова много книги. Вие сигурно вече сте чели поне една от тях и сте се чудили защо не сте разбрали тази истина години по-рано, за да ви спести множество провали и мъки. А ако все още не сте прочели нищо по този въпрос, то моля, непременно посетете най- близката книжарница и потърсете книга за Закона за привличането.

Мислейки хубави, положителни неща, ние програмираме Вселената на нас да ни се случва добро. Така по пътя ни може да се появят хора, от които имаме нужда в този момент, било то в професионален или в личен план. С тях можете да разговаряте по проблемите и темите, които ви вълнуват и които не бихте могли да споделите с онези от вашите близки и приятели, които не се намират в процес на духовно израстване. Защото се опасявате, че ще ви помислят за луди.

За голямо съжаление, противоположното също е вярно. Когато ви е страх да не се разболеете от нещо, когато непрекъснато си мерите кръвното или тичате при вашия личен лекар, рано или късно Вселената ще се отзове на това ваше очакване и ще ви изпрати онази опасна болест, от която се страхувате.

Моля, обърнете внимание на това, че Вселената не разбира думата НЕ. Така че, когато си пожeлавате неща, винаги мислете за положителния вариант на вашите желания, а не за отрицателния.

Формулирайте ги колкото се може по конкретно и реалистично. Искам замък, искам кола, искам изведнъж да имам един милион лева в банковата си сметка – това не работи.

Вселената е отворена и добронамерена, тя има потребността да ни помага. Но тя има нужда и от това вие много точно и реалистично да си пожелаете определени постижения и успехи в областта, където понастоящем работите, или например в това да смените професията си. За да се изпълняват желанията 42 и мечтите ви, направете ги колкото се може по- конкретни, без да се изхвърляте.

Формулирайте си ги по образен и положителен начин. Не си служете с отрицания, не си представяйте и не формулирайте онова, което не бихте искали да ви се случи или от което се страхувате. Например, ако се притеснявате, че може да ви уволнят, не казвайте: „Страхувам се да не си загубя работата“.

Вселената не разбира не само думичката НЕ, но също така и „страх ме е от“. В този случай вас рано или късно ще ви уволнят, тъй като тя ще изпълни желанието ви така, както го е разбрала, в случая - като желание да си загубите работата. Затова формулирайте желанието си по друг, по положителен начин. Помислете си колко обичате да ходите сутрин на работа, да си общувате с колегите, как те ви помагат да навлезете в работния процес, как винаги можете да ги питате за тяхното мнение, ако не сте сигурни в преценката си за дадена ситуация. Представете си образно как получавате похвала от ръководството за оригинално решение на даден проблем. Шефът ви може да е доста строг и да има много високи изисквания, но в ситуацията, която вие си представяте, го виждате по съвсем друг начин – като компетентен, справедлив и загрижен за доброто на всички колеги човек.

Или представете си друга ситуация: чакате полет на летището, но ви измъчват притеснения и страхове, че ако той закъснее, няма да имате достатъчно време да се прекачите на следващия – на онзи презокеанския, за който се готвите от месеци. И познайте какво ви се случва? Полетът непременно ще закъснее, и то доста, така че вие не само изпускате следващия, но и багажът ви се изгубва и го намират едва след седмица в Австралия или в Нова Зеландия.

Затова, вместо да се притеснявате от закъснение, си казвайте: „Те така или иначе винаги за всеки полет си оставят повече летателно време, така че дори и да закъснее, ще навакса“. Или пък си представяйте как вече сте на борда на следващия си полет и стюардесата с широка усмивка и внимание тъкмо ви поднася вода и нещо сладко – награда за това, че сте успели да се прекачите и за да ви вдигне настроението.

Представете си нещата, за които мечтаете и които много бихте искали да се случат. Вижте се как държите химикалката и подписвате договора за новата си работа, за която си мечтаете отдавна, или се наблюдавайте сред суматохата в родилната зала, когато се ражда детето ви. Вижте се сияещи и обсипани с овации на сцената на една от най-известните концертни зали в света, където току-що сте изнесли концерт, или просто как бодри и здрави се разхождате в парка и се разминавате с все хубави и светли хора, които отдавна не сте срещали.

Винаги си се представяйте като успяващия, като победителя в дадена ситуация. Вижте се как сияете от радост в светлината на успеха си, как непознати хора ви ръкопляскат и ви поднасят цветя след презентацията ви или при откриването на ваша изложба, или при представянето на книгата ви и т.н. И точно това ще ви бъде поднесено от Вселената, даже още по-хубаво и още по-успешно, отколкото бихте могли да си го представите.

Ние, хората, сме любимите рожби на нашия Творец, на Висшата сила, която ни е създала. Вселената само чака да чуе нашите желания и поръчки, за да ги изпълни и да ни окуражи да продължим да правим онова, което умеем най-добре. Или да започнем нова съзидателна дейност, с която светът около нас ще бъде по-светъл и по-хубав, с която ще помагаме и подкрепяме другите. С всеки наш успех, с всяко наше сбъднато желание Вселената ни окуражава да продължаваме по същия път. Тя ни кара да си пожелаваме да се случват все повече и повече ситуации, в които както самите ние, така и другите биха изпитали дълбоко усещане за щастие, сполука и признателност/благодарност.

Обреди

В едно забързано ежедневие с безброй лични, професионални и социални обвързаности и ангажименти никак не е трудно в един момент човек просто да изпусне нишката и да загуби посоката. Познато ли ви е това? Случва ли ви се и на вас понякога да се озовете в ситуации на хаос и да не знаете кое по-напред да свършите? Изпадате ли и вие в обърканост, изправени пред цяла редица от възможности или пред много избори в определена ситуация, които само ви претоварват и объркват?

Случва ли ви се да губите от време на време структурата на днешния ден, последователността на нещата, които трябва да направите?

В XXI век, когато телефоните ни пищят непрекъснато със сигнали от входящите съобщения от най-различни социални мрежи и платформи, дори и на най-опитния и организиран човек може да му дойде в повече и да загуби ориентир, да не знае как да продължи и да блокира.

За да запазя структурата на деня си, аз съм си създала мои лични всекидневни обреди, които изпълнявам на точно определено място в дома ми, в градината, в гората или на плажа. Призовавам и вас да си направите свои собствени ритуали на ежедневието.

В тях не е необходимо да има някаква дълбока духовна мъдрост, нито да бъдат религиозни. Това са вашите лични обреди, които можете да повтаряте всеки ден по един и същи начин, по едно и също време и на едно и също място. Вие сте единственият жрец/ жрица на този ритуал, тъй че развихрете се, създайте обреда, изпълнявайте го и го превърнете в стожер, в опорна точка на един много интензивен и препълнен с мероприятия, срещи и работа ден, какъвто е вашият.

Такива лични ежедневни ритуали с тяхната предсказуемост, последователност и точност в детайлите са прекрасни възможности да си създадем опорни точки в ежедневието ни.

Онези от вас, които медитират, правят йога, тичат за здраве, тренират във фитнес центъра, ходят на разходки в парка, по плажа или в гората, е почти сигурно или поне много вероятно, че го правят по едно и също време всеки ден. Това са типичните занимания, които се вписват в ритъма на тялото ни, за да станат истински наши и за да ни влязат под кожата така, че да не можем без тях. Колкото до мен самата, аз замених тичането по 10 километра на ден с бързо ходене по 12 километра и правя това винаги по определен график.

Ако понякога ми се наложи спешно да свърша нещо или имам среща точно по времето, когато практикувам спортно ходене, то денят започва да се обърква. Тогава, след като си свърша работата или приключа срещата си, аз оставям всичко друго и отивам да си извървя километрите, за да си дойдат пак нещата по местата и денят ми да си влезе в руслото.

Създавайки ритуали в ежедневието си, ние имаме невероятния шанс да превърнем и най-баналните задължения и отегчителни дейности в нещо специално и истински необходимо на нас самите. Ритуалът е свещенодействие, той превръща тъпата рутина в нещо смислено, баналното в специално, а битовото в сакрално.

Всеки от нас е единствен и неповторим. Защо тогава се оставяме на баналното всекидневие до степен все едно животът живее нас, а не ние него?

Представете си, че днес имате час за фризьор, маникюр или за масаж, или час за водна аеробика, урок по езда или каквото и да било друго нещо. Отделете си време, пригответе се и тръгнете поне 15 - 20 минути по-рано. Така няма да ви се налага да се притеснявате, че може и да не стигнете навреме, че на мястото, където отивате, може да няма къде да паркирате и т.н.

Оставете си достатъчно време за всеки един от вашите обреди – това не са банални задължения, които трябва да бъдат претупани по някакъв начин. Един ритуал е нещо, което би следвало да вършите с пълно отдаване, присъствайки изцяло тук и сега.

Създавайки си наши лични обреди, ние бихме могли да направим от нашето банално ежедневие нещо специално; нещо, за което си струва да отделяме време; нещо, на което да посветим цялото си внимание и да му дадем от нашата обич.