
Приятели, излезе новият ни брой!
Водещата тема е:
ТРАКИТЕ ИМПЕРАТОРИ И ЦАРЕ НА РИМ
ТРАКИТЕ ИМПЕРАТОРИ И ЦАРЕ НА РИМ
Доц. д-р Веселина Вачкова
Според „Българския апокрифен летопис от XI век“ света Елена избягала от Рим в двора на светия български цар Петър. Тук тя родила сина си Константин, а когато детето възмъжало, царят го изпратил на поклонение в Йерусалим. Пътьом Константин харесал място на Босфора, където по-късно издигнал свой град и зацарувал в него, а двамата с Петър запазили силна обич помежду си… Какво се крие зад този, останал единствен български средновековен разказ за великите римски императори траки и връзката им с българските царе? Какво са направили царете траки в Стария Рим на Тибър и в Новия Рим на Босфора? Кое от стореното тогава и до днес определя облика на Европа? Това са важни въпроси, чиито отговори ние, българите, които живеем десет века след св. цар Петър, трябва да търсим и да знаем.
- РИМСКАТА ПАМЕТ ЗА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ. Напоследък темата за тракийските императори отново е доста модерна у нас. по нея професионалисти и аматьори пишат статии и цели монографии с цел да докажат съответно или колко „същностно римски“, или колко „чисто тракийски“ са около дузина от владетелите на римската империя. Казвам „отново“, понеже интересът на българите към тракийските императори е достатъчно голям чак до края на възраждането. Разликата е, че у авторите до последната четвърт на xix век (и при някои от xx век, като ганчо ценов и георги сотиров) траките се определят като „българи“, а сега българите се отъждествяват с „траки“. Тя във втория вариант показва най-малкото липса на интерес към причината българите доста отдавна да не се наричат „траки“.
- РИМСКИ ИМПЕРАТОРИ БЕЗ РИМ? През 212 г. едиктът на император Каракала не прави автоматично всички жители на империята равни, но им дава възможност да станат такива. През 235 г. първият, който се възползва максимално от тази възможност, е тракът Максимин, издигнал се от редови войник до законен император. Максимин управлява извън рим, понеже сложната военна обстановка изисква да предвожда легионите в Германия. Впрочем не един римски император е посещавал Рим, предимно за да чества триумфи. Някои са били привързани към други селища наравно с вечния град (например Нерон и Каракала са обожавали Филипопол, дн. Пловдив), а други откровено са почитали родните си места повече от Рим (случаят с предпочитанията на Септимий Север към Лептис Магна).
- ТРАКИЗАЦИЯ НА РИМ. От времето на Константиновата до края на Юстиниановата епоха в Новия Рим край Босфора управляват почти изключително императори траки. Става дума не само за двеста години управление, а за първите два века в живота на християнската Римска империя. А метафорично казано, първите двеста години са толкова решаващи за един държавен организъм, колкото първите и вторите, и третите седем години за оформянето на човека. (Неслучайно пълнолетието дълго време, на места и до днес, се е свързвало с навлизането в третото житейско десетилетие.)