Между възприемането на музика и усещането на цвят има ясно определена връзка, казват изследователите от Калифорнийския университет в Бъркли, публикували наскоро статия по темата. В експеримента им участвали 100 мъже и жени, на които давали да слушат 18 различни произведения на Бах, Моцарт и Брамс. Тоест идеята била изборът да се отличава със стилистично разнообразие - от късния барок през класицизма до романтизма. Освен това пиесите се различавали по темпо и тоналност.
Участниците трябвало за всяка пиеса да изберат пет цвята, които най-много биха й съответствали според представите им, докато слушат музиката. Можели да избират от палитра с 37 цвята с различни оттенъци на червеното, оранжевото, жълтото, зеленото, жълто-зеленото, синьо-зеленото, синьото и виолетовото. По думите на Стивън Палмър, един от авторите на изследването, с бързата, мажорна музика обикновено се асоциирали светлите и ярки оттенъци основно на жълтото. Обратното - бавното темпо и минорните изпълнения били свързани с тъмните оттенъци от сиво-синята гама.
„Жълтата" музика на Моцарт:
Цветът и музиката, както предполагат учените, са свързани помежду си с емоции. В допълнителните опити на участниците в експеримента се предлагало да се съпоставят музиката и цветът с различни емоционални изражения, тоест трябвало да се свърже конкретна музика с конкретно изражение на лицето и същото да се направи с цвета. Бързото темпо на мажорните изпълнения отнасяли към радостните лица, бавните и минорните били свързвани с тъга и печал, жълтото - с изражение за щастие, тъмночервеното - с гняв. По емоционалното разпределение можело да се предположи с 95% точност какъв цвят ще избере човекът към мелодията.
„Синята" музика на Бах:
Получените резултати били еднакви за жителите на САЩ и Мексико, тоест културната бариера не пречела на тези етноси почти еднакво да възприемат оркестровата музика от златния фонд на европейската класика. Но си струва да се отбележи, че културната разлика между белите северноамериканци и мексиканците не е чак толкова голяма. И за да се оцени точно влиянието на културния контекст върху възприемането на музиката учените подготвят същото изследване с жители на Турция и Китай, където музикалната традиция се е развивала по различен начин от този на мажорно-минорния космос на европейската музика.
Връзката между музика и цвят се обсъжда отдавна, но обикновено тези идеи намират повече застъпници сред хората от художествено-хуманитарните среди: достатъчно е да си спомним за трудовете на Кандински, при които цветът се е асоциирал на първо място с тембъра на звука. Обичайно подобни идеи се отнасят към синестезията - да се наслади напълно на цветомузикалната симфония може само този човек, при когото нервните пътища доставят сигналите за усещания едновременно на няколко места. Но е напълно възможно синестезията да е само крайна форма на обичайна човешка способност да се обединяват всички външни импулси, в това число и естетическите, в една емоционална група.
Източник: Калифорнийският университет в Бъркли