НаукаДоц. Васил Умленски / 21 декември 2012

Небесните феникси

Догодина кометата C/2012 S1 ще прелети близо до нас и е възможно да заеме половината небе

За мене първото голямо чудо,

загадка първа в неизвестността,

неземна, недосежна,

ти в малкия старинен град у мен събуди

към величавото копнежа,

към вечното страстта.

Елисавета Багряна

Стихотворението „Комета" Елисавета Багряна пише, след като от Сливен наблюдава Халеевата комета, която минава край Земята през 1910 г. Комета, по-ярка от Луната, ще прелети край нас в края на 2013 г., съобщиха световните медии. Дали наистина е така? Какво знаем за тези редки, но впечатляващи космически явления?

Кометата C/2012 S1 е открита на 21 септември 2012 г. от белорусина Виталий Невски и руснака Артьом Новичонок. Тогава тя била зад орбитата на Юпитер, много слаба – около 18-а звездна величина. Забелязали я на фотография, направена с 0,4-метровия рефлектор на обсерваторията в Кисловодск, част от Международната научна оптична мрежа (ISON).

По-късно кометата била намерена и на архивни фотографии от края на 2011 и началото на 2012 г. Това позволило сравнително уверено да се определи нейната траектория и параболична орбита, от която следва, че тя едва ли ще се върне някога във вътрешната част на Слънчевата система.

Кометите - чаровните, но и страшни небесни гостенки, са вълнували хората от незапомнени времена. Названието им е от старогръцки - κομήτης (с коса), т.е. те са дългокоси звезди. Първото писмено сведение е от 2296 г. пр.Хр. А китайските астрономи са наблюдавали Халеевата комета още през 240 г. пр.Хр.

Древните звездобройци добре познавали движението на звездите и планетите. Но кометите ги учудвали – те не се подчинявали на известните им закони, появявали се съвсем неочаквано. Учени и философи опитвали да разгадаят тяхната тайна. Диоген и Анаксагор твърдели, че са „скупчени планети, които изпускат пламък". Епикур смятал „опашатите звезди" за небесни тела, които по неизвестни причини започват да се движат, спускат се към Земята и стават видими. Аристотел бил на друго мнение – че са огнени образувания във високите части на атмосферата, защото иначе би бил нарушен строгият порядък във Вселената.

Хората масово вярвали, че кометите оказват силно влияние върху техния живот – предимно негативно. Съществувала цяла „наука" – кометомантия. Аристотел свързва голямата комета от 373-372 г. пр.Хр. със силното земетресение в Ахайе. Войни, чума и суши също са приписвани на „опашатите звезди".

Приближилата се през 451 г. Халеева комета е обвинена за опустошителните набези на хуните. Византийският писател Прокопий Кесарийски свързва появата на комета знамение през 539 г. с мощно българско навлизане в империята, при което са отведени над 120 000 пленници. През 1456 г. Халеевата комета засилила ужаса на европейците от турско нашествие – извитата є опашка им приличала на ятаган.

Императорът на ацтеките Монтесума наказал със смърт придворните звездобройци - те не само не предсказали появата на комета през 1519 г., но и не могли да я разтълкуват убедително. През същата година Кортес завладява Мексико, а Монтесума е убит.

Кралят на Португалия Алфонс VI се опитал да прогони с изстрели ярката комета от 1664 г. Луи XIV реагирал по-разумно - събрал всички известни астрономи, за да обсъдят събитието. Това се оказва и първият международен астрономически конгрес.

През 1682 г. Халеевата комета отново била нарочена за носителка на бедствия. Папа Инокентий XI я проклел и наредил да бият всички камбани, за да я прогонят. Интересно е, че този път тя подплашила и турците – те видели в небесното знамение християнски кръст и причина за провала на нашествието им в Западна Европа.

Тази паника не изчезнала дори в доста по-ново време. Страхът от завръщането на Халеевата комета през 1910 г. бил повсеместен – астрономите открили отровния газ цианид в огромната й опашка, а Земята трябвало да премине точно през нея. Паника е имало и в България, въпреки че астрономите опитвали да успокоят народа. В очакване на края много хора се отдали на живот, бирата в София и Пловдив свършила.

Какво представляват кометите и очаква ли ни наистина впечатляващо небесно зрелище в края на 2013-а - четете само в Декемврийския брой на Списание 8.