Самотно човечество в мълчалива Вселена

Не сме сами в Космоса. Има и други разумни същества. С тях обаче не можем да установим контакт заради огромните разстояния и най-вече защото всички цивилизации умират твърде бързо. До този шокиращ извод стигат двама български учени - доц. д-р Камен Нам и Владимир Божилов, автори на книгата „Живот и Вселена", която се появи наскоро. Анализът на българите се базира на закона за нарастване на ентропията - мярката за консумацията на свободната енергия в дадена система. Според нея еволюцията толерира онези видове, които максимално ефективно и бързо могат да консумират наличната около тях свободна енергия. Това обаче ги прави силно деструктивни най-вече към заобикалящата ги екосистема и в крайна сметка води до тяхното самоунищожение... За съжаление по всичко изглежда, че по този път върви и нашата цивилизация.

Търсенето на живот извън Земята винаги е било интересна, но и трудна научна тема. Доскоро знанията и научният инструментариум не бяха достатъчно напреднали, за да предоставят факти за еволюция на земеподобен живот извън нашата планета. През последните години обаче техниката се подобри значително. Получаваме резултати от изстреляната през 2009 г. мисия „Кеплер". Благодарение на нея има данни за над 440 открити гиганти извън Слънчевата система, т.нар. „екзопланети". 

Въпрос на време е да бъде открита

и планета,  близка по маса със Земята 

Увеличава се и вероятността да се наблюдават такива, отстоящи от своята звезда на разстояние, което позволява съществуването на вода в течно състояние. Те са идеални кандидати за търсене на живот от земен тип. Откриването на планета от земен тип ще е огромен скок в науката, защото ще стане ясно дали еволюцията на Земята е уникално събитие, или стандартен резултат от природните условия на дадена планета. Дали само наличието на вода, атмосфера и подходяща температура са достатъчни за възникването на сложен живот и стартиране на еволюцията? 

Първият опит за математична оценка на броя подобни на нашата планети с пресмятане на вероятността за еволюция на живот върху тях е направен през 1960 г. от Франсиз Дрейк. Известното „уравнение на Дрейк" е описание на пряк и елементарен метод за 

пресмятане на очаквания брой разумни

цивилизации в Галактиката 

За целта се умножават вероятностите за съществуване на подходяща звезда от типа на Слънцето с принадлежаща към нея подходяща планета на съответното отстояние. Важно условие е небесното тяло да не е обект на космически катаклизми. Планетата трябва да предлага стабилни температурни условия, да има атмосфера и т.н. За да проверим дали би могъл да съществува земеподобен живот, задаваме параметри на еволюцията, следвайки модела на земния живот. (Carter, 2008) 

Идеята изглежда лесна, но през 60-те години на миналия век повечето от тези параметри са били с неясни стойности. Днес разполагаме с по-точни данни, но биолозите и еволюционната теория не могат да оценят дали животът се случва спонтанно навсякъде, където е възможно, и какъв е природният механизъм зад това. Дали веднъж възникнал, животът не се пренася из Космоса чрез кометите като вирус (т.нар. „теория за панспермията")? Еволюционните причини за възникване на разумна технологична цивилизация също са неясни.  За да избегнем несигурността от липса на данни за възникването на живота (биогенезиса), приемаме, че той се случва там, където задължително са изпълнени всички описани по-горе условия, т.е. сравнително рядко.

Днес разполагаме с добра оценка за броя и масата на планетите, които могат да се образуват около далечните звезди, подобни на нашето Слънце. Знаем, че 

90% от всички звезди са като него 

и имат средно време на живот около 10 млрд. години, докато изгорят водорода в ядрата си (нашето Слънце ще изчерпи водорода в ядрата си след около 5 млрд. г.). Следователно повечето звезди са подходящи „люлки" за земеподобен живот. 

От друга страна, кандидатите за живот планети трябва да са в зоната на обитаемост за звездата. Оценката на очаквания им брой може да се направи чрез компютърен модел. Известните данни и физичната картина за една или няколко галактики се въвеждат в компютърния код, след което всяка се оставя да еволюира във времето. Този метод позволява, макар и да не можем да видим всичко със сегашните уреди, да проверим какво бихме могли да видим, използвайки основните физични закони. Подобен числен модел е много добра оценка на вероятността за възникване на живот извън Слънчевата система. 

Такъв модел за Млечния път е направен и  описан подробно в „Живот и Вселена" на авторите.

Повече за него - в Септемврийския брой на Списание 8