Честит първи учебен ден! Тези от вас, които изпращат първокласник, ще
запомнят този миг за цял живот – това е сигурно. Ако си позволим степенуване на
родителските вълнения – след раждането на детето, това е следващият разтърсващ
миг в живота ни. Избледняват рождените дни, яслата и детската градина. Първият
учебен ден е този, в който децата прекрачват прага на нови светове (ще ни извините за клишето), и бавно, но неумолимо
започват да се сбогуват с детството си. Родителите започват постепенно да
проумяват истината, че техните малчугани вече не са хлапаците от детската градина,
а тепърва ще се оформят като знаещи и можещи индивидуалности със собствено
мнение (о, ужас!).
Искаме най-доброто за тях – да са успешни, самостоятелни, богати и щастливи. Натискаме ги да учат, изискваме от тях постоянно, записваме ги на най-различни извънучебни занимания, прехвърляме върху тях нашите тревоги и неосъществени родителски амбиции.
Във времена, когато повече от децата първо се научават да скролват по
екраните и да пишат първо на английски покрай компютърните игри, надали някой
се съмнява, че ще останат неграмотни. Училището е нещо повече от това – това е
система, която трябва да научи малките как да се реализират в едни други,
по-сложни структури на нашето общество. Да ги научи как да бъдат част от голямата
система, но без да губят индивидуалността си, как да се осъществят, доволни и
щастливи в един свят, в който опасностите дебнат отвсякъде, а щастието може да
е мимолетно.
На този ден всички неусетно порастваме – родителите с пълна сила разбираме, че времето тече много бързо и природните закони се отнасят не само за нас, но и за наследниците ни. Първокласниците, смешно седнали на учебните чинове, се чувстват странно и непонятно, още неразбиращи, че това е един от дните, които ще предопределят съдбата им занапред. А и.д. (изпълняващи длъжността) родителите им за цели четири години – учителите – оглеждат с любопитство новите деца в живота си, защото от тях ще зависи много.
И така - харесва ли ни, или не - в училище те ще прекарат цели 12 години. Родителите трябва да сме до тях, защото светът отвън е суров и ще смачка неподготвените...
Честит празник!