Снимка: Wikimedia.org
На цялата ни планета е останал само един жив човек, който свободно говори на ягански. Когато Кристина Калдерон напусне тези измерения, от древния език на жителите на Огнена земя ще остане само една дума, в която светът е влюбен - мамихлапинатапай.
През 1946 година на ягански са говорили около 60 души. Към началото на XXI век в Чили, а вероятно и в целия свят, са останали само трима носители на древния индиански език - Кристина Калдерон (1928), сестра й Урсула Калдерон (1925—2003) и зълва й Емелинда Акуня (1921—2005). След смъртта на Акуня, „абуела" (исп. „баба") Калдерон остава единственият на планетата носител на яганския език. Тя издава през 2005 година книгата „Искам да ви разкажа история", в която са събрани ягански приказки, чути и предавани от уста на уста от представители на последните поколения от племето. Днес Кристина Калдерон живее в Укика, в покрайнинете на Пуерто-Уилямс и припечелва като продава на туристи ръчно изработени сувенири.
Мамихлапинатапай - това е дума от изчезващия език на яганите.
След като Магелан открива Огнена Земя, натам се запътват пътешественици и мисионери. Към 1860-а по тези места пристига британският лингвист Томас Бриджис, който останал в Ушуае около 20 години. Живял сред яганите и съставил ягано-английски речник, включващ около 32 хил. думи и изрази. Ето как е обяснено значението на думата мамихлапинатапай в речника на Бриджис:
Когато един човек гледа друг човек като се надява другият да предложи да направят нещо, което харесват и искат и двамата, но нито един не желае да е пръв.
Според Йорам Мерос, един от малкото лингвисти в света, които се занимават с тайните на яганския език, смята, че Бриджис е придал леко романтична окраска на значението на думата, която всъщност означава просто „мълчалива съпричастност". Брижис е бил склонен към екзотически трактовки и в своите преводи бил твърде многословен, смята Мерос. Каквото и да е мнението му обаче, през 1994 година Книгата на рекордите Гинес обявява думата мамихлапинатапай за думата с най-много наситеност на съдържание в света.
Виктор Варгас, автор на книгата „Моята яганска кръв", разказва как е слушал да разговарят възрастните в неговото семейство. Те говорили бавно, с кратки фрази, с чести паузи. Варгас често пали огън по старите места и според него значението на думата може да се усети най-добре край пращящите съчки.
„Изпитвал съм мамихлапинатапай много пъти, когато съм седял с приятели около огъня. Ние разговаряме, после изведнъж всеки млъква и настъпва тишина. Този момент е мамихлапинатапай".