Снимка: Wikimedia Commons
„Ние знаем три неща за интелигентността. Първо, тя е многослойна и разнопосочна. Ние мислим за света по всички начини, по които го преживяваме. Мислим визуално, мислим звуково, мислим кинестетично. Ние мислим абстрактно, мислим в движение. Второ, интелигентността е динамична. Ако погледнете взаимодействията на човешкия мозък - интелигентността е интерактивна по един чудесен начин. Мозъкът не е разделен на отдели. Всъщност творчеството, което определям като процес на създаване на оригинални идеи, имащи стойност - по-често се случва чрез взаимодействието на различни дисциплинарни начини за виждане на нещата. И третото - тя се проявява по различни начини.“
Това разказва в своята лекция „Училищата убиват ли креативността?“ пред аудиторията на TED сър Кен Робинсън още през 2006 г. Той е експерт в сферата на образованието и автор на няколко книги в многомилионен тираж за отношението на образователната система към надарените деца с по-особено поведение и навици. В лекцията си той разказва за срещата си с една забележителна жена, която е творец в истинския смисъл на думата, но като малка, в училище била обявена за безнадежден случай, за проблемно дете със синдрома на дефицит на вниманието (ADHDq).
Става дума за Джилиан Лин (1926-2018)- хореографа на спектаклите „Котки“ и „Фантомът на операта“, учила и работила в Кралския балет.
През 30-те години на миналия век, родителите получили бележка от училището на дъщеря си: „Смятаме, че Джилиан има разстройства в обучителния процес.“. Тя не можела да се концентрира, въртяла се в клас, била неспокойна. Тогава още не бил открит ADHD, но днес тя би била диагностицирана с него, тъй като в поведението й се проявявали всички симптоми.
Разтревожените родители я завели при специалист. Накарали я да седне на края на един стол. 8-годишната Джилиан седнала върху дланите си и останала така 20 минути, докато лекарят разговарял с родителите й за проблемите на детето в училище. Накрая той седнал до Джилиан и казал: „Слушах всички тези неща, които майка ти ми разказа. Трябва да говоря с нея насаме. Чакай тук. Ще се върнем. Няма да се забавим много“ и излезли от стаята. Но на излизане той пуснал радиото, което стояло върху бюрото му в кабинета...
Прошепнал на майката: „Просто стойте и я гледайте“. И в момента, в който възрастните излезли от стаята, малката скочила на крака и започнала да се движи в ритъма на музиката. Възрастните я наблюдавали няколко минути през леко открехнатата врата. Лекарят се обърнал към майката: „Г-жо Лин, Джилиан не е болна. Тя е танцьорка. Запишете я в танцово училище“.
Джилиан разказала на Кен Робинсън преживяванията си от хореографското училище. „Не мога да ви опиша колко прекрасно беше. Влязохме в стая, пълна с хора като мен. Хора, които не можеха да седят мирно. Хора, които трябваше да се движат, за да мислят“. Те се въртели и подскачали в ритъма на балет, степ, джаз, модерни танци.
В крайна сметка завели Джилиан на прослушвана за Кралското балетно училище. Тя станала солистка. Имала прекрасна кариера в Кралския балет. Завършва Кралското балетно училище, основава Gillian Lynne Dance Company, среща се с Андрю Лойд Уебър. Тя е звездата на хореографията в някои от най-успешните музикални театрални продукции в историята. Тя достави удоволствие на милиони и е мултимилионер - казва Робинсън. Някой друг може да й е дал лекарства и да й е казал да се успокои, шегува се той.
Нашата образователна система е минирала умовете ни по начина, по който изкопаваме земята за определен ресурс. И за в бъдеще няма да ни служи. Трябва да преосмислим основните принципи на които възпитаваме децата си, е мнението на Робинсън.
