Древните перси баят като българите

Наскоро в провинция Забул, южен Афганистан, бяха открити артефакти от силно развита медицинска система на над 5000 години. Други археологически находки датират началото й на територията на днешен Иран отпреди 8 хилядолетия. От този период може да се изведе и етимологията на  думата „магия", в която ние влагаме различно от първоначалното й съдържание. Най-добрите преподаватели и практиканти по медицина и астрология са били магите (зороастрийските жреци или мобеди). Маг е можел да бъде само син на маг, а инициацията се е извършвала на 12 г. Magu pati означава „някой, който пази нещо", трансформирайки се в средноперсийското „мобед". Съответно magu е преминало в маgo и оттам magos (гръцки), маджус на арабски и magia на латински. 

ПЪРВИТЕ МЕДИЦИНСКИ ДИПЛОМИ

След основаването на Втория университет в Ектабан (дн. Хамадан) в ранните години на Мидийското царство (715 г. пр.Хр.) студентите вече били длъжни да получат диплома, за да практикуват медицина.

За съжаление трите унищожителни нашествия в Персия – на Александър Македонски през 330 г. пр.Хр., на арабите през 630 г. и на монголите през 1258 г. са оставили до наши дни само трактата „Бундахишн" от Х в., от който да черпим данни за медицината преди, по време и след смъртта на пророка Заратустра. Част от това знание е съхранено и в Гатите, чиито стихове представляват енциклопедия на човешкото знание по онова време. За трактата „Конош" от I хил.пр. Хр. се знае само по косвени източници, а от трудовете на Закария, на брой 160, дори не се е запазил цялостен списък. 

Знае се, че през 250 г. Шахпур І от династията на Сасанидите (224-641 г.) основал прочутия университет в Гондишапур. В най-славната ера на този научен център се обучавали над 5000 студенти с повече от 500 преподаватели във всички сфери на науката – медицина, анатомия, стоматология, астрономия, математика, философия, военно изкуство, архитектура, занаяти, селскостопански науки и напояване. Библиотеката към университета била разположена на осем етажа с 259 стаи и над 400 000 тома. Завършилите и преподавателите били назначавани на важни държавни постове.

През 550 г. под патронажа на друг от Сасанидите, Анушираван, или Хосров І Справедливия (532-579 г.), в Ктезифон била свикана първата в историята световна медицинска конференция. Събрали се стотици лекари и мобеди от различни държави. Фердоуси описал това историческо събитие в прочутата си поема „Шах Наме".

АРАБСКАТА МЕДИЦИНА Е ПЕРСИЙСКА

Огромно количество медицински трудове на согдийски и сакски езици се съхранявали в будистката ступа „Нао бахар" (от санскрит - нов храм) край град Балкх. По време на арабското нашествие през 630 г. храмът бил запазен, но по-късно, по време на потушаването на въстанието срещу арабите през 705 г., е напълно разрушен, а лекарите перси - екзекутирани. Един-единствен от тях – Прамукх (на арабски Бармак), се съгласил да приеме исляма и по този начин да съхрани медицинското знание, превеждайки трудовете на арабски. Така се появили първите арабски медицински трактати, било поставено и началото на т.нар. арабска медицина.

По-късно арабският език се превърнал в официален за науката. През 810 г. халифът Харун ал Рашид наредил да се създаде болница в Багдад, която да съперничи на тази в Гондишапур, а лекарите да се преместят в новата. Персийците обаче продължавали да разговарят на своя роден език дори в двора на халифа.

Медицинската школа се запазила чак до нашествието на селджуките - повече от 8 века. До времето на Сафавидите 80% от лекарите били перси. Много от по-късните великани на арабската мисъл също били с такъв произход. Медицинските растения, споменати в ислямските трудове, са се изучавали в Гондишапур. Формално погледнато, арабската медицина е персийска, а османската – арабска. Именно затова нашата народна медицина не е била подложена на сериозен стрес по време на османското завоевание.

ЧЕТИРИТЕ СТИХИИ

Да пристъпим към самата структура на персийската медицина. В основата є са четирите елемента – огън, вода, вятър и земя – също както при българската народна медицина, и това сериозно ги отличава от практиките на тюркските народи. 

Четирите стихии предопределят и погребалните ритуали на открита площадка - т.нар. кули на мълчанието, чиято основна цел е структуриращите космическото пространство елементи да се предпазят от замърсяване. Тези правила се отнасяли както до околната среда, така и до тялото и вътрешното здраве - на разума и духа. Личната хигиена била съвкупност от хигиена на тялото, духа и праведност.

Древните перси никога не потапяли или измивали мръсни предмети в течаща вода. Уринирането и плюенето във вода приемали за грях. Материите, които отделяли неприятна миризма или предизвиквали пушек, никога не се хвърляли в огън, а огнището винаги се поддържало чисто. Върху земята и почвата не се изхвърляли боклуци и поради тази причина мъртвите се поставяли високо над земята, за да се превърнат в храна за птиците. В домовете и около тях на специални мангали непрекъснато горели диво седефче и тамян, така че въздухът да ухае хубаво. За тази чистота отговаряли специални лекари – ашоо пезешк. Такъв човек трябвало да притежава здраво тяло и душа, за да е способен да лекува другите. Той бил лекарят, който наблюдавал благосъстоянието на града и домовете, за да подсигурява здравината на тялото. И до днес частните бани в домовете на иранските граждани заемат огромна част от общата площ на дома (както и обществените бани в Плиска, Преслав и всички древни български столици). 

Грижата за хигиената се прехвърля и в празника Навруз – персийската Нова година. По време на пролетното равноденствие хората се отървават от всички нечистотии, събрани през изминалата година. Същото можем да видим и в българските домове, като се започне от Новата година на траките в началото на пролетта и се стигне до ленинските съботници...

Системата на климатиците, покритите градски улици и подземните канали за вода и до днес са единственият начин за оцеляване в този пустинен район.

На Навруз персите изваждали замръзнала пръст, вкарвали я за цяла нощ в дома да се разтопи, а семейната двойка символично правела любов точно до нея, за да я оплоди. На сутринта пръстта се хвърляла и именно от това място започвал посевът. Типично е и пролетното прескачане на огъня, аналогично с нашите Сирни заговезни.

ПЕРСИТЕ БАЯТ

Следващата основополагаща прилика е четенето на целителни заклинания - баенето, което все още се практикува и в Иран, и в България. Принципите му са противоположни на практиките от сибирския шаманизъм. Мантрех пезешк, лекарят със свещените думи, заемал най-високото място сред лекарите.

„О, Заратушра, ако сред лекарите един лекува с нож, друг с медикаменти, а трети със свещени думи, то този, който лекува със свещените думи е най-резултатният от тях" (Вендидад, глава 7, стих 44). Ордибехешт Яшт отбелязва: „Молитвата, която отблъсква всеки дяволски помисъл, всички демони и всички магии, е най-великото свещено слово, най-красивото, най-силното, най-побеждаващото, най-лечебното." Според персийските традиции мантрата разрушава всяко зловредно същество, нечистотии, лоши помисли.

Билколечението се практикувало от специална категория лекари – гиях пезеш. Ето какво казва Вендидад, глава 20, стих 6: „Ние почитаме дадена билка, издирваме я и я събираме, за да се преборим с главоболието, със смъртта, с изгарянията, да се борим с треската, с епидемиите, със зли очи и разлагането и мръсотията, които Ариман (дяволът) причинява на хората." Тук на сцената се появява прочутата сома, питието на боговете в древните арийски традиции.

НАПИТКАТА НА БОГОВЕТЕ  

Опияняващата напитка хаома (хум на пахлави или сома на санскрит) се приравнява по ранг с боговете. На релефите виждаме ритуал, при който жрецът обикаля с купата и произнася „силни слова": „В теб влагам своето слово [за да даде сила] на мъдростта, и мощ, и победа, и здраве, и целебност, и растеж, и сила на цялото тяло, и способността за разбиране" („Хом-яшт", 17).

В предмети от нашите музеи може да се види същият ритуал – възлияние към боговете с вдигане на чашата, от която се излива малко и след това се пие. При нас това се правело с вино, а при персите – с хаома. 

За да разкрием съдържанието на напитката, нека се обърнем към етимологията на думата. „Ху" значи пресирам, натискам на санскрит. Растенията, от които се правела напитката, издавали звука „сома" при обработката в маслобойните.

Сред билките в напитката особено широко се използвали перуника, мандрагора, сминдух (и до ден днешен той се прилага за утоляване на жаждата в Дунавската равнина по време на жътва), опиумен мак, екстракти от джоджен (за проблеми с храносмилателния тракт) и египетска върба (съдържаща ацетилсалицилова киселина, т.е. аспирин), диво седефче.

Чували ли сте за последната билка? Евреите са я смятали за толкова важна, че дори решили да я обложат с данък. Партският цар Митридат (132-62 г. пр.Хр.) използвал седефчето като основен антидот, тъй като се боял да не бъде отровен. Било популярно средство срещу болки в ушите, обсипвали с него около дома, за да прогонват мухите.

Било част от прочутата смес за борба с чумата през Средните векове. Използвали го за облекчаване на пристъпите от малария и болки в ставите. Авицена (ок. 980-1037 г.), за когото ще ви разкажем в следващата част от поредицата, препоръчвал смес от тамян и седефче за натриване върху главата при главоболие.

В нашата народна медицина растението се е сдобило с името миризлив сънчец поради сънотворното си действие. Съдържанието на алкалоиди и етерични масла напълно оправдава употребата му като лапа при ставни болки и изкълчване. Използвали сме го за изхвърляне на глисти и за регулиране на менструалния цикъл,  макар че при предозиране може да предизвика аборт.

Освен сомата важно значение има и бангха, екстракт от семената на индийския коноп, който се смесвал с вино за анестезиране.

Особено характерна за нашите две медицини е широката употреба на розово масло и вода. Освен хилядолетното им приложение в козметиката ще споменем само още няколко: болестите на кожата, сърбежи, за зарастване на рани, при високо кръвно, като слабително, за очистване от глисти и при жлъчнокаменната болест. 

КРАЙЪГЪЛНИЯТ КАМЪК НА ЗДРАВЕТО 

Очистването е един от крайъгълните камъни на индоевропейската медицина. Излишно е да споменавам широкото застъпване на клизмите в българската народна медицина. Същото наблюдаваме в авестийската: „Един от лекарите лекува с ашаа (изчистване), друг с гануун (закон), друг с кард (нож), друг с гийях (растения), друг с мантрех (божествени слова)." (Ордибехешт Яшт, 6).

Фрапантни са приликите в терминологията по отношение на анатомията, физиологията и патофизиологията. До този момент сме установили цяло гнездо от думи при патология на долните крайници – изкълчване, навяхване, очевидно във връзка с конните традиции. „Кок" е зеницата на окото на таджикски, оттам идва и „кокоря се". „Гуше", „гуш-а" на персийски означава „ъгъл", а оттам и думата за предната част на шията. 

ЛЕКАР С НОЖ

Хирурзите кард пезеш (лекар с нож) се явявали на тристепенни изпити за специалност. „Лицето, което иска да стане хирург, трябва да извърши операция на девапараст (поклонник на дявола, т.е. незороастриец) и ако пациентът оживее, трябва да оперира втори девапараст, който също трябва да оживее." След което кандидат-хирургът трябва да оперира трети „неверник" и чак тогава, ако и той оживее, студентът е взел специалност хирургия и може да лекува човек от своята вяра. (Вендидад, гл.7, стих 39).

Цезаровото сечение всъщност трябва да се нарече Ростамианско. Роодабех, съпруга на владетеля на Персия, имала трудности при раждането. Тогава:

„Един опитен мобед дойде

и напи с вино красавицата

с лице на месечина.

Без болка разряза страната є

и издърпа главата на момчето. 

Направи го толкова безобидно,

че никой не беше виждал такова чудо". 

(Фердоуси, „Шах наме")

Операцията била извършена от един от най-добрите лекари в древна Персия - Симорг, който същевременно бил мобед и живеел високо в планината Демаван. По-късно в знак на благодарност владетелят изпратил сина си Ростам за ученик на Симорг, който също се превърнал в един от великите персийски лекари.

Названието цезарово според едни източници се дължи на факта, че Юлий Цезар се родил по този начин. Другата версия е, че според Lex Caesarus – стария римски императорски юридически кодекс, се изисквало хирургическо изваждане на бебето от корема на мъртвата майка.

По някои черепи от археологическите находки в Систан има следи от черепно-мозъчна трепанация, нещо, с което българите са били прочути в древността. Особена категория лекари била тази на мъртвопроверителите - даад пезешк (медицински оглед), които аутопсирали мъртвото тяло и давали разрешение за започване на погребалните церемонии. Извършвали дори мумифициране на тела.

Какъв по-добър завършек на темата от думите в свещената книга на зороастризма „Авеста": „Когато независимо дали мъж или жена знаят какво е хубаво и правилно, не само трябва да го практикуват, но и да го казват на другите, за да го изпълняват по този начин..."