Как най-лесно да победиш себе си? Потопи се в басейн с лед

Така, нека започнем отначало. Миналата събота (20 април), на рождения ден на Вим Хоф, имах удоволствието да присъствам на семинар за метода на Ледения човек, воден от един от неговите ученици и вече регистриран треньор Барт Пронк. Барт е холандец, също като Вим, и като такъв имаше много лежерно чувство за хумор. В началото на семинара той ни разказа малко повече за живота на Вим и за това как е създал този невероятен метод. 

Вим Хоф е невероятно луд!

Защо казвам, че Вим е луд? Първо, защото и Барт го спомена няколко пъти, кога на шега, кога на сериозно, и второ, защото, когато е бил на 17 години, се разхождал из Амстердам през зимата и решил да влезе в едно замръзнало езеро без дрехи. Защото, когато се е опитал да постави световен рекорд за 60 м плуване под лед, заради проблем с комуникацията със спасителния екип, всъщност е преплувал около 100 м без дори да вижда на къде точно плува. Защото, след като е престоял 112 минути в куб пълен с лед, първото нещо, което е поискал, когато е излязъл, е било „една студена бира“.
А защо е невероятен? Защото успява да подготви и мотивира 12 души, един от които на 60 години, някои от тях с рак, други с артрит и т. н. да изкачат Килиманджаро по шорти...за 48 часа! Защото се е подлагал на един куп медицински изследвания и всички лекари са изумени, че този човек може съзнателно да въздейства на вегетативната си система и на имунния отговор. На всичкото отгоре, той вярва и доказва, че всеки човек може да достигне това, което е направил той.

Но да се върнем на семинара. След като Барт ни разказа за историята на Вим и как самият Барт се е запознал с него, започна практическата част. Всички 35 участници легнахме на постелките в залата и започнахме с контролираното дишане – 40 дълбоки вдишвания и издишвания, накрая пълно издишане, и задържаш дъха докато можеш...
Усещам как тялото ми се хипервентилира, пръстите на ръцете ми започват да изтръпват и се чувствам леко замаян. Втора серия – мускулите на лицето ми започват да играят, ръцете ми сами се свиват, усещам как през цялото ми тяло минават „мравки“, но съм изцяло фокусиран върху дъха си.
Трета серия – допреди малко ми беше леко хладно, а вече усещам как започвам да се потя и как всички мускули по тялото ми започват да завират – все едно съм в джакузи, а пред затворените ми очи започват да се появяват цветове, от които най-ярък е лилавият. 

Четвърта серия – вече съм изцяло отпуснат и отдаден на телесните ми процеси, чувствам всеки мускул в тялото си, а пред очите ми вече има лилава светлина... За момент се разконцентрирам и чувам как в цялата зала се чува дишане и как Барт ни насърчава. Последно задържане на въздуха. Усетих чувство на безкрайна благодарност, че съм в това тяло и огромна любов, и разбиране към всички мои роднини и приятели.
Лека полека отварям очи и се връщам в залата. Все още не мога да отпусна мускулите на лицето си, защото са пълни с кръв, устата ми трепери, а клепачите ми трептят, но се чувствам зареден със сила и усещам как гръбнакът ми е изпънат, а краката ми са готови да побегнат. След около 20 минути вече всичко в тялото ми е „нормално“.

След като си поговорихме и починахме, дойде време за влизане в басейн пълен с лед... Барт ни подготви като ни каза да сме фокусирани върху дишането и тялото си. Да си представим какво ще бъде в ледената вода и как ще преодолеем студа. Още при мисълта, цялата ми кожа настръхна, сърцето ми се забърза, но аз се фокусирах върху дишането си и си казах „Няма проблем, аз съм влизал в планински реки, в Атлантическия океан през януари, ще издържа ледената баня“.

Дойде моментът на истината – потапям единия крак в леда, потапям и другия „ок, студено е, но ще издържа“. Поемам дълбоко въздух, издишам и се потапям целия в леда...!@#%& Първите десет секунди тялото ми беше в шок, не можех да разбера какво точно става! Концентрирах се върху дишането си, но с времето ставаше все по-трудно да се отпусна. След като овладях дишането, реално осъзнах, че целият съм потопен в лед, навсякъде по тялото ми е студено и мускулите ми искат да се разтреперат. Помислих си: „Излизам!!! Не съм тук да се състезавам с никого, а и никой няма да ми се смее."

Барт каза, че ако ни е некомфорно можем да излезем по всяко време, нищо не доказваме... „Ох, не мога да изляза сега. Мога да издържа още малко! Още един дъх, още един дъх...“ Стана ми по-лесно да се отпусна, фокусирах се повече върху чувството на студ извън тялото ми и дишах, за да се стопля. „Кое е любимото ти животно?“ попита Барт. „Зебра.“ Изстрелях без дори да се замисля, просто, за да се разсея от студа. „Още един дъх“, си мислех вътрешно. „Минута и 50 секунди“ се чу отново гласът на Барт. „Супер, остава още малко“ въздъхнах, и последните 10 секунди минаха като 1. На втората минута излязох, чуваха се аплодисментите на другите хора, които чакаха да влязат, но аз мислех само да отида малко по-настрани и да направя упражненията, за да се стопля. 

След като се постоплих, ми светна пред очите. Чувствах се супер свеж и въпреки че бях само по бански, вече ми беше топло. Определено не исках да влизам отново в леда, но вече го гледах с уважение, защото ме накара да изляза на 100% извън зоната си на комфорт и да се преборя със себе си. Благодарих на Барт за чудесните напътствия и си обещах, че вече всеки ден ще правя дихателните упражнения и когато мога, ще си вземам студен душ.

Методът на Вим Хоф е за хората, които искат да променят нещо в живота си, но не могат да се фокусират достатъчно или не са постоянни. Той толкова бързо и рязко те вади от зоната ти на комфорт, че трябва да си фокусиран и спокоен през цялото време, иначе студът ще те победи.

Тук прочети повече за Вим в Списание 8.
Сайт на Вим: https://www.wimhofmethod.com/

Сайт на Барт: https://www.bartpronk.com/