снимка: iStock
Когато съумеем да овладеем словото си; когато си служим е него мъдро; когато не позволяваме на егоистичните си импулси и недостойни мисли да се втурват към езика и да се изплъзват от контрол; когато речта ни стане незлоблива, чиста, изискана и съдържателна; когато произнасяме всяка дума с безрезервна искреност и честност - тогава можем да приемем, че сме извървели петте стъпки към добродетелната реч и сме научили и втория урок по пътя към Истината. Това предлага в книгата си „От сърцето“ Джеймс Алън.
1. Трябва да се превъзмогне склонността към клеветническа реч.
Клеветничеството се състои във фабрикуване и възпроизвеждане на злонамерени коментари за други хора, разкриване и преувеличаване на техни слабости и грешки или разпространяване на недостойни намеци за тях. Всеки клеветнически акт съдържа няколко порока: незачитане на другите, коравосърдечие, неискреност и погазване на истината. Този, който е решен да води правилен живот, трябва да привикне да възпира всяка безсърдечна клеветническа дума още преди да е излязла от устата му, след което да потисне и прогони неискрените мисли, които са я породили.
2. Следващата стъпка е преодоляването на склонността към празни приказки, сплетни и клюки.
В тази категория влизат празнословните раздумки, дребнавото обсъждане на личните дела на другите, пилеенето на време в безсмислено бърборене. Това недисциплинирано състояние на речта е продукт на объркан и неурегулиран ум. Добродетелният човек ще обуздае езика си.
3. Друг порок на езика, който трябва задължително да се изкорени, е оскърбителната и груба реч.
Да сипеш ругатни и да наричаш хората около теб с обидни думи означава, че дълбоко си затънал в безразсъдство. Ако си склонен към такова поведение, обуздай езика си и се вгледай в себе си.
4. Следващата стъпка е да превъзмогнем лекомислената и неуважителна реч.
Този вид говорене включва груби или глупави шеги, разказвани единствено с цел да предизвикат празен смях; обидно фамилиарничене; използване на подигравателни, презрителни или непочтителни думи.
5. Последната стъпка е да преодолеем критикарството и заядливостта.
Този порок на речта се състои в преувеличаване на малки или привидни грешки и дефекти, натякване, глупаво заяждане за дреболии, дълги и напразни спорове по необосновани тези, мнения и убеждения.