Снимка: JD Mason on Unsplash
Ако имате особено активен ум, мантрата „Буд-до” може да ви е полезна. Вдишваме на „Буд” и издишваме на „-до” и мислим това с всяко дихание. Това е начин да поддържате концентрацията: и така, през следващите 15 минути правете анапанасати, влагайки цялото си внимание, събирайки ума си върху мантричния звук „Буд-до”. Това пише Аджан Сумейдо в своята „Осъзнатост: Пътят към безсмъртието“. Нека си пропомним тази полезна мантра.
Учете се да тренирате ума си до точката на яснота и яркост, а не просто да потъвате в пасивност. Това изисква постоянно усилие: едно вдишване на „Буд” – напълно ярко и ясно в ума, самата мисъл се надига ясна от началото до края на вдишването, и после издишвате с „-до”. Да го опитаме всички. Изпада ни случай да правим именно това – после ще решаваме личните си и световни проблеми. В този момент случаят изисква само толкова. Въведете мантрата в съзнанието си. Направете я напълно осъзната, а не нещо механично и пасивно, което притъпява ума ви. Енергизирайте ума, така че вдъшването на „Буд” да е ярко вдишване, не просто механичен „Буд”-звук, който отмира, защото не е опреснен от ума ви. Можете да визуализирате изписването на сричката в рамките на вдишването – от началото до края. После „-до” при издишването се изпълнява по същия начин, така че имаме продължителност на усилието, а не спорадични пикове при старта и провали.
Отбележете има ли някакви обсебващи, натрапчиви, мисли, които се появяват – някоя глупава фраза, която минава през ума ви. Ако потънете в пасивно състояние, натрапчивите мисли ще надделеят.
Но учещи се да разбирате как работи умът и как умело да го използвате, вие вземате тази конкретна мисъл – концепцията „Буд-до” (Буда – Този, който знае), и я държите в ума си като мисъл.
Не като натрапчива мисъл на навика, а като веща употреба на мисълта за поддържане на концентрацията в рамките на едно вдишване и едно издишване, и така – 15 минути.
Практиката се състои в това независимо колко пъти се провалите и умът ви се зарее, просто да отбележите, че сте се разсеяли или че си мислите за това, или че не ви се занимава с „Буд-до” – „Не искам да правя това. Искам да си седя така, без да влагам никакво усилие. Не ми се прави.” Или може би имате други неща в ума си – прокрадващи се по периферията на съзнанието, и вие трябва да ги забележите.
Отбележете в какво настроение е умът ви. Не бъдете критични и не се обезкуражавайте, просто спокойно отчетете дали мантрата ви е успокоила, или се чувствате успани, или през цялото време нещо сте умували, или сте били концентрирани. Просто за да знаете.
С тази практика можете да научите къде са слабостите ви и къде има тенденция да се изгубите. Ставате свидетел на чертите на характера, които сте развили в живота си, не за да ги критикувате, а за да знаете как да се справяте с тях, а не да бъдете техни роби.
Думата „Буддо” е дума, която можете да развиете в живота си като нещо, с което да запълвате ума, вместо с тревоги и всякакви нездравословни навици. Вземете думата, огледйте я, чуйте я. „Буддо!” Означава Този, който знае, Буда, Пробуденият, Онова, което е будно. Можете да я визуализирате в ума си. Използваме „Буддо” не като сопа, а като вещ способ, за да пуснем лошите мисли да си идат.