Светът в теб29 юли 2019

Дори когато осмиваш някого, не го мрази

Алекс Алексиев и Райко Алексиев се събраха в един по-добър свят

„Чудният риболов“: карикатура от Райко Алексиев, изобразяваща проф. Стоян Брашованов, президента на Ротари клуб България Любен Божков, Елин Пелин и Алексиев след среща в клуба, 1937 г.

„С тежко сърце и болка споделям че Алекс ни напусна тази нощ. Искрени съболезнования на Лори, на децата и на роднините. Много тежка лична загуба - истински приятел, партньор и ментор. Живя изключителен живот и въпреки, че бе прокуден от тоталитарния режим, остави сърцето си и душата тук, в Родината.“ Това написа във Фейсбук преди ден Илиян Василев за смъртта на Алекс Алексиев, син на карикатуриста Райко Алексиев.

„Много се гордееше с изложбата на баща си - Райко Алексиев - като изпълнен синовен дълг за момче, което никога не е имало баща. Не зная дали хората разбраха какъв изключителен човек беше Алекс - и като интелект, като морал, като възрожденски дух и като изключителен професионалист. Аз имах тази огромна привилегия, за което съм благодарен на съдбата. Почивай в мир, Алекс! България загуби един от най-големите си синове,“ заключава Василев.

Нека в знак на признателност към сина си припомним един текст от бащата Райко Алексиев от 1937 г.

12 ЗАПОВЕДИ ЗА ЩУРЦИТЕ

Райко Алексиев

1. Стреми се да създадеш колкото може повече веселие на околните.

2. Никога не издавай своите болки и лични огорчения и не оплаквай като дърта баба. Оплакването буди съжаление, а съжалението е просяшка монета.

3. Не се озлобявай срещу никого. Дори когато осмиваш някого, не го мрази. Омразата и озлоблението пречат да се създаде хумор и превръщат духовитостта на псуване. А псувнята не е препоръчителна в обществените отношения.

4. Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.

5. Осмивай и иронизирай, колкото можеш, но пази да не превърнеш осмения на жертва. А направиш ли го такъв, престани да го осмиваш, защото хората ще почнат да го съжаляват и твоите по-нататъшни шеги отгоре му ще звучат като издевателство.

6. Занимавай публиката със собствената си личност само дотолкоз, доколкото можеш да осмееш и някои свои недъзи или слабости. Ако дарът, който Бог ти е дал, почнеш да го употребяваш да се кичиш сам с труфила - сам ще станеш смешен пред очите на другите.

7. Имай винаги собствена идеология и собствен светоглед. Дори да е погрешна идеологията, щом е собствена - прощава ти се. Пази се обаче да услужваш на чужди идеологии, защото от „обществен коректор”, (какъвто трябва да бъде хумористът), ще се превърнеш на жалък шут в чужд палат.

8. Никога не казвай: „Аз ще осмея този и този или това и това.” Смехът и осмиването идат непреднамерено, без оглед на личностите, а само по подбуда от проявленията им.

9. Знай, че и преди тебе е имало хумористи, така че веднъж казана от тях духовитост, не я повтаряй, приписвайки й свое авторство. Нищо по-жалко няма от това да приписваш остаряла и известна шега. А ако е толкоз хубава, че те изкушава да я поднесеш пак на читателя, съобщавай, че е чужда, или най-малко не се подписвай сам под нея.

10. Никога не цитирай свои собствени духовитости. Остави това на другите. Цитират себе си само ония, които веднъж са казали нещо сполучливо и се усещат слаби да кажат подобно нещо и в бъдеще.

11. Не разказвай в компания чужди анекдоти. Ако можеш, измисляй в момента свои шеги и задявки. Хумористът не е актьор, а творец.

12. (Най-важната заповед) Не искай хонорар за всяка написана шега, защото ще опечалиш редакцията. А хумористът… знае се, не бива никого да опечалява.

в. „Щурец”, г. 5. бр. 250, 24.09.1937 г.