„Не се залъгвайте. Колкото и далеч да стигнем в развитието си, всички запазваме в себе си следи от предишните етапи на своя душевен свят. Така че ако точно сега имате чувството, че самодоволно и сигурно крачите по праведния път на четвъртия етап, хвърлете един поглед в тъмницата. И в двата случая — ако имате чувството, че сте в калта, или обратното — в небесата, може би ще ви е от полза да осъзнаете, че всички имаме в себе си следи, или скрит потенциал, за развитие към по-висок етап. Както е казал Оскар Уайлд, „всеки светец си има минало и всеки грешник — бъдеще“.
Това пише във втората част на своя ненадминат бестселър „Изкуството да бъдеш Бог", най-добрият писател сред психиатрите - американският алтруист Морган Скот Пек (22 май 1936 - 25 септември 2005). Нека си припомним няколко от безусловно точните му анализи на човешката психика. Цитатите са от втората част на книгата, която в оригинал е със заглавието Further Along the Road Less Traveled и излиза през 1993-а.
За самоуважението
„Повтарям, нищо не ни лишава от психическо и социално здраве и от общуването с Бога така, както чувството, че сме незначителни, некрасиви и нежелани. В действителност Бог е женихът, който ни казва:
— Ела в обятията ми!
Ние обаче отвръщаме:
— А, не, много съм дебела.
Бог обяснява:
— Ти не разбираш. Аз те обичам. Искам те. Ти си красива. Ела в обятията ми.
А ние продължаваме да се дърпаме и да обясняваме, че сме прекалено стари, или прекалено млади, или
незначителни, или пък грозни и въобще недостойни.
Нека се подготвим. Да научим колко сме важни, колко сме красиви и желани — повече, отколкото можем
да си представим и в най-смелите си мечти. И нека, доколкото ни е по силите, да покажем на другите колко са важни, и красиви, и желани — повече, отколкото могат да си представят и в най-смелите си мечти."
За Библията
„А Исус, разбира се, е говорил метафорично. Той не иска от вас да си отрежете ръката или да си избодете окото. Това, което иска да каже, е, че когато нещо се изпречи на пътя ви към психическото здраве и духовното израстване, трябва да се освободите от него, а не да седите и да се оплаквате, че ви пречи. Така че Библията невинаги трябва да се възприема буквално. Тя е до голяма степен метафора и мит и подлежи на сложни и нерядко парадоксални интерпретации."
За духовното развитие
„Ако си мислите, че можете да планирате духовното си израстване, забравете го. Не отричам семинарите и другите форми на себеизучаване — те могат да бъдат полезни. Правете това, за което мислите, че сте призвани, но бъдете готови да приемете факта, че не знаете със сигурност какво ще научите. Бъдете готови да ви изненадат сили извън вашата власт и разберете, че най-важното, което трябва да научите по време на това пътешествие, е да се покорявате на по-висша воля."
За изпитанията
„Мисля, че Бог знае, че не съм много издръжлив на болка... Тези повратни моменти са ни нужни, в тях осъзнаваме, че не всичко е наред, че не сме съвършени, че не сме безгрешни. Моментите на вина, на разкаяние, моментите, в които самоуважението ни е изоставило, когато понасяме изпитанието да бъдем недоволни от себе си, са от съществено значение за израстването ни. Но дори в тези моменти трябва да ценим и обичаме себе си. Да обичаме себе си и да съзнаваме несъвършенството си не само е възможно, това е възможно дори едновременно. Всъщност нерядко част от любовта към себе си е съзнанието, че у нас има нещо, върху което трябва да поработим."
За екзистенциалната вина
„Онова, което ни пречи да се чувстваме доволни от себе си, когато е нужно да поправим нещо в себе си, се нарича екзистенциална вина. Известно количество вина — известно количество разкаяние — е потребно за съществуването ни. Отсъствието на вина е равносилно на отсъствие на важен механизъм за самоусъвършенстване. Ако през цялото време си мислим, че всичко ни е наред, тогава, разбира се, няма да можем да поправим онова, което не е наред."
