Снимка: Wikimedia.org
Неотдавна с жена ми преживяхме едно от най-мъчителните изпитания в живота ни - евтаназията на любимото ни куче Мърфи. Спомням си как осъществих зрителен контакт с Мърфи мигове, преди да поеме последния си дъх - той ме погледна с поглед, който беше мило съчетание от объркване и сигурност, че всичко е наред, щом и двамата бяхме до него.
Когато хората, които никога не са имали куче, виждат скърбящ за смъртта на домашния си любимец приятел, те вероятно си мислят, че всичко това е прекалена реакция - в крайна сметка това е „просто куче“.
Тези, които са обичали куче, обаче знаят истината: вашият собствен домашен любимец никога не е „просто куче“. Имам много приятели, които с вина и неудобство са ми признавали, че са скърбили повече за загубата на куче, отколкото за смъртта на приятели или роднини. Изследванията потвърждават, че за повечето хора загубата на куче е почти във всяко отношение сравнима със загубата на любим човек.
За съжаление, в нашите културни традиции липсват скръбни ритуали за домашен любимец, няма некролози в местния вестник, няма религиозни служба - все неща, които да ни помогнат да преодолеем скръбта си по един от най-скъпите членове на семейството си.
Може би, ако хората осъзнаят колко силна и интензивна е връзката между човек и неговото куче, такава скръб ще стане по-широко приета. Това би помогнало значително на собствениците на кучета да интегрират смъртта в живота си и да им помогне да продължат напред.
Междувидова връзка като никоя друга
Какво точно притежават кучетата, което кара хората да се свързват толкова тясно с тях?
През последните 10 000 години кучетата са се адаптирали към живот с хората. Справили са се отлично. Те са единственото животно, което е еволюирало специално, за да бъде наш спътник и приятел.
Антропологът Брайън Харе разработи „Хипотезата за опитомяване“, за да обясни как кучетата са се превърнали от своите предци - сивите вълци - в социално квалифицирани животни, с които сега взаимодействаме по почти същия начин, както взаимодействаме с други хора.
Може би една от причините отношенията ни с кучетата да бъдат дори по-удовлетворяващи от човешките ни взаимоотношения е, че кучетата ни предоставят такава безусловна, безкритична положителна обратна връзка. Както казва старата поговорка - „Дано да стана такъв човек, какъвто кучето ми смята, че вече съм“.
Кучетата са селективно отглеждани през поколенията, за да обръщат внимание на хората, а ЯМР сканирането показва, че кучешкият мозък реагира на похвалите от стопанина си също толкова силно, колкото и на храната (а за някои кучета похвалата е дори по-ефективен стимул от храната). Кучетата разпознават хората и могат да се научат да разбират емоционалните състояния на стопанина си само по изражението на лицето. Научните изследвания също сочат, че кучетата могат да разберат човешките намерения, да се опитат да помогнат на собствениците си и дори да избягват хора, които не са в добри отношения със стопанина им или обратното.
Не е изненадващо, че хората реагират положително на такава безкористна обич, помощ и лоялност. Само като погледнете любимото животно - това вече може да ви накара да се усмихнете. Собствениците на кучета средностатистически са с по-високо благосъстояние и са по-щастливи в сравнение с тези, които имат котка или изобщо нямат домашни любимци, сочат проучвания.
Като член на семейството
Неотдавна учени съобщиха за интересно свое откритие: в семейства с куче, често се случва да го извикат погрешка с името на някое от децата, тъй както това се случва, когато едното дете бива извикано с името на друго дете от семейството. Случва се често между хора, които се обичат и са много близки - между членовете на едно семейство. (Любопитното е, че подобно объркване рядко се случва с имената на котки.)
За скръбта
Психологът Джули Акселрод казва, че загубата на куче е толкова болезнена, защото собствениците не губят само домашния любимец. Това може да означава загуба на източник на безусловна любов, основен спътник, който осигурява сигурност и комфорт, за някои кучето е като собствено дете.
Загубата на куче също може сериозно да наруши ежедневието на стопаните. Ежедневните им графици, дори плановете им за почивка - се въртят около нуждите на техните домашни любимци. Промените в начина на живот и рутината са някои от основните източници на стрес.
Според скорошно проучване много опечалени собственици на домашни любимци имат видения, сякаш скъпото им същество още е тук - чуват звуци и движения, които асоциират с покойния любимец. Това се случва обикновено скоро след смъртта му, особено сред собствениците, които са имали много дълбока връзка с четириногите си приятели.
Спорен е въпросът дали трябва да се вземе ново куче след смъртта на предишното. Психолозите са на различни мнения по този въпрос. В крайна сметка за всеки стопанин отговорът е различен.
Много ми липсва моето кучето. Но съм сигурен, че съм готов през следващите години отново да мина през това изпитание.
