Мъдрецът говори за безкрайност, вечност и безсмъртие. Мащабите на тези понятия са необозрими от човешкото възприятие. Егото ни обаче ги отъждествява със собствените си малки предели. То се нуждае от самодоказване, за да осъществи претенцията си за величие. Изключва възможността нещо да го надхвърля и затова е нашият затвор. Кара ни да мислим, че е всичко, което сме, но греши.
В нас дреме божествен потенциал. Истинската реалност е тази отвъд и ние й принадлежим. Егото там няма достъп. То е крадецът, който трябва да прокудим от нашата къща на стремежа, за да надмогнем ограниченията, спиращи ни от безкрайното състояние на експанзия.
Вселената е единство, проявено надперсонално. Егото се бори срещу сливането, за което душата копнее, защото се страхува за своя суверенитет. Но не знае, че капката, потънала в океана, не се губи, а сама става океан.
Шри Чинмой разграничава два типа его – човешко и божествено. Второто представлява трансформирано човешко его и е най-верният ни водач към целта. Чрез него осъзнаваме ролята си във великия замисъл. Човек е най-съвършената Божия еманация. Рождено право ни е да припознаем Бог в сърцето, да сме едно с Него. Ако развием съзнателност за високия сан на душата ни, това ще бъде божествената гордост, която ни тласка само напред по пътя към духовното прозрение.
Егото оформя личността, като я поставя в опозиция. Негово свойство е да диференцира и съпоставя. Не вижда равенство, а само субординиране. Затова ни отделя от божественото единство. Сигурен начин да преборим, или по-точно да трансформираме, човешкото его е смирението. Вече не използваме ресурсите си за угаждане на собствените нужди, а сме смирено в услуга на света.
В нас дреме божествен потенциал. Истинската реалност е тази отвъд и ние й принадлежим. Егото там няма достъп. То е крадецът, който трябва да прокудим от нашата къща на стремежа, за да надмогнем ограниченията, спиращи ни от безкрайното състояние на експанзия.
Вселената е единство, проявено надперсонално. Егото се бори срещу сливането, за което душата копнее, защото се страхува за своя суверенитет. Но не знае, че капката, потънала в океана, не се губи, а сама става океан.
Шри Чинмой разграничава два типа его – човешко и божествено. Второто представлява трансформирано човешко его и е най-верният ни водач към целта. Чрез него осъзнаваме ролята си във великия замисъл. Човек е най-съвършената Божия еманация. Рождено право ни е да припознаем Бог в сърцето, да сме едно с Него. Ако развием съзнателност за високия сан на душата ни, това ще бъде божествената гордост, която ни тласка само напред по пътя към духовното прозрение.
Егото оформя личността, като я поставя в опозиция. Негово свойство е да диференцира и съпоставя. Не вижда равенство, а само субординиране. Затова ни отделя от божественото единство. Сигурен начин да преборим, или по-точно да трансформираме, човешкото его е смирението. Вече не използваме ресурсите си за угаждане на собствените нужди, а сме смирено в услуга на света.
Шри Чинмой (1931-2007) е роден в Индия, където още млад успява да прозре мисията на своя земен път. Вътрешният му взор се озарява от идеята да въплъти и предаде висшето знание. Той е пратеник на Бог, предопределен да покаже на хората как и те самите да познаят Всевишния в сърцата си. По-късно заминава за Ню Йорк, за да реализира там делото си на духовен учител. Усвоява традицията на интегрална йога с основна практика медитацията, но се включват и музика, спорт, служене на общността. Самият той е със силно развит творчески потенциал и през целия си живот не спира да създава музикални, художествени и литературни произведения.
