Гравюра: Уилям Лусън Томас, Wikimedia Commons
Повечето хора се молят така: „Боже, дай ми това, дай ми онова, Боже, спаси ме“. Това, което търсите в молитвата, не е Бог. Вие търсите сигурност и щастие. В крайна сметка това, което искате с молитвата, е благополучие, но не желаете да го признаете. Първата стъпка е да бъдете откровени със себе си. Тогава можем да видим как да преминем през прага на ограниченията към истинското благополучие.
Време е да осъзнаем, че погледът към Бог няма да помогне, докато не погледнем собствената си глупост.
Ако искрено погледнете отношението си към религията или вярата, ще видите, че никога не сте се стремили към Божественото. Вашият стремеж никога не е бил към върховното. Вашият стремеж е към удобство, богатство, власт и удоволствие. Но вие мислите, че Бог е инструмент за постигане на всички тези неща. Когато търсите защита или материални неща, алчността и страхът са станали основата на вашата молитва. Това няма да проработи.
Обикновено смятаме, че молитвата е средство за достигане до Бог, но какво всъщност знаем за Бог? Ако сме честни, трябва да признаем, че нямаме пряк опит с Бог. Ние идваме от определена система от вярвания. Използването на молитва, за да достигнем до Бог, с който нямаме пряк опит, може да бъде илюзорно. Мислите и молитвата могат да отворят човека, но в същото време могат да създадат халюцинации. След като халюцинациите започнат да растат, те придобиват толкова големи измерения, защото илюзорното винаги е по-мощно от реалността. Една илюзия има свободата да се превърне във всичко, което пожелае. Така че с молитвата не само може да бъде злоупотребено, вие може успешно да се самозалъгвате с нея.
Хората трябва да разберат, че разликата между истинската и измамната молитва е в начина, по който подхождате към нея – трябва да се гледа на нея не като на действие, а като на качество.
Да станеш молитвен означава, че цялото ти същество се е превърнало в принос. Това е процес на предлагане на себе си. Да бъдеш молитвен е дълбока връзка с Божественото, присъщо на всичко и навсякъде. Това е качество, състояние на съществуване. Когато станем молитвени, това е изключително красиво. Но това състояние се достига само когато се свържем с вътрешната си природа. Тогава преживяването е абсолютно радостно.
Когато сме наистина радостни, ние сме широко отворени и можем да получаваме. Молитвата вече не се превръща в монолог, а в красиво явление и празник, който носи голяма радост. Тогава ние се молим не от страх или алчност, а защото самата молитва е награда. Патанджали, смятан за бащата на съвременната йога, казва, че когато човек знае как да се моли истински, молитвата не е средство за достигане до Бог, но Бог е само средство, за да можем да се молим.
