худ. Ал. Иванов, Wikimedia Commons
Мария Магдалина била вярна последователка на Исус Христос. Името Магдалина навярно произлязло от името на града Магдала (вероятно Магадан), намиращ се близо до Галилейското езеро. Мария може да е живяла там някога.
Според Светото писание, тя е една от жените, които придружавали Исус и учениците му и ги подкрепяли материално. (Лука 8:1-3) Била е свидетелка на екзекуцията на Исус и сред първите, които го видели след възкресението му. (Марко 15:40; Йоан 20:11-18)
В Библията не пише, че Мария Магдалина била блудница. Онова, което споменава за миналото й, е, че Исус изгонил 7 демони от нея. (Лука 8:2) Но как тогава се появява разпространеното схващане, че била блудница? Векове след смъртта й хората започнали да пренасят мълвата, че тя е онази безименна жена от Библията, която измила краката на Исус със сълзите си и ги избърсала с косите си. (Лука 7:36-38). Няма обаче библейско основание за това твърдение.
Католическата църква нарича Мария „Света Мария Магдалина“, както и „апостол на апостолите“, защото била сред първите, които занесли на апостолите новината за Исусовото възкресение. (Йоан 20:18) Но това не я прави апостол. Освен това никъде в Библията тя не е наречена така. (Лука 6:12-16)
Мария Магдалина е един от най-светлите образи в Светото писание. Предлагаме ви стихотворението „Магдалина II“ от 17-а част на „Доктор Живаго“ от Борис Пастернак в превод на Ина Мерджанова.
Суети се празнично народа,
А встрани от шумната тълпа,
Аз обливам с миро благородно
Твоите пречисти стъпала.
Мъка безутешна ме задавя
И душата ми превръща в стон.
Ремъка на твоите сандали
Аз напразно търся пипнешком.
Със сълзи нозете ти умивам,
Във несвяст прегръщам ги, Иисус,
И лице в косите си заривам,
Хлипам тайно, като във бурнус.
Бъдещето виждам тъй подробно,
Сякаш ти пред мен го начерта.
Да предскажа вече съм способна
Всеки миг до края на света.
Утре в храма, близо до вратата
Ние ще се скупчим като в плен,
Ще се разтресе под нас земята,
Може би, изтръпнала за мен.
Ще се престрояват часовите.
Конниците ще препускат в тръст,
Сякаш смерч във буря, над главите
Ще се извисява този кръст.
До разпятието ще застана,
Ще примра с изстинало сърце.
Ти със сетни сили, цял във рани,
Ще разтвориш към света ръце.
За кого кръвта си ще проливаш,
Нечовешки болки ще търпиш?
Толкова души ли има живи?
Толкова села, реки, гори?
Три такива нощи ще изминат,
На такива клади ще горя,
Че след промеждутъка пустинен
Възкресението ще съзра.
