Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.
Със запалена свещ църквата се обикаля три пъти за здраве и щастие, походът напомня на шествието на Христос от подземията на Ада в небесата, заедно с избавените от Него души.
На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата (на този ден е втората възможност да се боядисат великденските яйца).
В дванадесет часа се извършва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне.
Вярва се, че ако занесете запалената свещ до дома си без да угасне, тя ще донесе щастие и здраве на вас и семейството ви. С тази свещ се обикалят всички стаи с молитва към Господ и накрая се прикрепя към прага на вратата, където се оставя да изгори.
Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не представляват драматическо разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и не са ритуално изобразяване на евангелски сцени. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.
