Худ. Пиер-Огюст Реноар, Wikimedia Commons
Поемам повече, отколкото мога да нося, но ме е срам да помоля за помощ - какво да направя - да се науча да питам или да се науча да се справям по-добре? Това е доста често срещан въпрос в терапията и в него се преплитат доста неща, включително и нашата неспособност да поискаме помощ, илюзията, че всички около нас могат да се справят сами. Но изведнъж се оказва, че ние не можем. Изпадаме в тревожност. Оплетени сме в емоции и страхове. Смятате, че е срамно да попитате. Възможно ли е да се научите или да разчитате само на себе си? Какво се крие зад този въпрос?
Какви мисли поражда срамът да попиташ или да помолиш за помощ:
- „Ами ако си помислят, че не мога да се справя сама“;
- „Страх ме е да покажа своята уязвимост“;
- „Страх ме е да не бъда отхвърлена“;
- „Може да изглеждам некомпетентна“;
- „Ако ми помогнат, ще съм им задължена и ще имам да връщам“...
Изглежда толкова простичко нещо - до помолиш за помощ, но мнозина са хвърлени в ступор и са потопени в океан от тревожни емоции.
Първо и много важно условие, за да излезете от това блато е да си зададете въпроса - как стигнахте дотук. Как се натоварихте с тези сложни и толкова много непосилни задачи, които висят върху вас? Често разбираме, че имаме достатъчно, но не можем да откажем, трупаме върху себе си повече, отколкото можем да понесем и продължаваме да взимаме още и още. Трудно е да се каже не и е трудно да се откаже молба. И тук става въпрос за граници, за вашата реалност и вашите приоритети. Как се маркират? Отлагате ли бизнеса си, за да помогнете на някого, да вземете повече от необходимото, за да не си помислят, че не можете или че вече сте толкова добър човек/специалист, ако изведнъж откажете?
Вторият важен въпрос е: защо се срамувате или страхувате? В крайна сметка истината е, че сега около ореола на успеха има такова помпозно надграждане, че ни е срам да признаем и покажем слабостта си. Става въпрос и за увереност в собствените си качества и възможности - „Но аз не мога да направя това сама, нямам подкрепа. Опитвам се, правя толкова много неща, винаги съм ходещ отличник, а после изведнъж казвам, че не се справям много добре? Не, предпочитам да се разкъсам, но няма да загубя авторитета си“.
И разбира се, опираме до доверието. Нямаме този опит - когато сме идвали за помощ да сме я получавали и да са ни подкрепяли. А вместо това са започвали да ни четат лекции и да ни учат как да живеем. Тогава наистина ни е трудно. Представете си, вече ви е омръзнало, събрали сте сили и сте притичали за помощ, но вместо да ви я окажат ви тикнат носа в грешките ви, нахокат ви че е трябвало да се справите по-добре и ви натякнат колко по-кадърни са другите. Е, в такива случаи е по-добре вие самите да си намерите начин как да си помогнете. Професионалната консултация с експерт може да ви даде насоки.
Александра Михеева, психолог