Снимка: Джошуа Фулър , Wikimedia Commons
Да живееш сам вече не е онова табу, отхвърляно десетилетия наред от общественото мнение. Старите стереотипи насаждаха с езика на омразата категорични мнения, че който няма партньор или никога не е имал брак – вероятно нещо не му е наред. В наше време тези предразсъдъци губят значението си. Вече не е срамно желаещият да живее сам със себе си да го заяви и да го направи, без да се страхува, че ще бъде обявен за втора ръка човек.
През 2021 г. повече от 37,5 милиона възрастни американци живеят сами. В Швеция, Дания, Норвегия и Финландия, които са сред страните с най-високи жизнени стандарти – около 40% от домакинствата се състоят само от един човек. До 2030 г. този процент ще се увеличи с 50% или повече, в зависимост от страната, сочи статистиката. Цифрите показват, че милиони хора по света живеят необвързани, без семейство или сериозни романтични връзки. Такива хора се наричат сингълтони. Много от младите поколения вече гледат на колективизма, включително семейния живот, като на отживелица. Или поне не правят драма от факта, че по някаква причина не са се обвързали с половинка. Те живеят не по-малко пълноценно от останалите, които са по двойки и вървят по пътя на саморазвитието и личностния прогрес, пише 2050.earth.
Любовта се превръща в отношение, процес и начин на живот, вече не е просто чувство, което те кара да бъдеш непрекъснато до човека, обект на влюбването ти. Всяко взаимодействие има собствено ниво на интензивност, дори виртуалната комуникация. Ако се чувстваш добре при разговор дори с чатботове – в мозъка се образуват „хормони на щастието“, като серотонин и допамин. Тези хормони, които ни позволяват да изпитваме любов, се произвеждат не само когато се срещаме лично.
Ето какво отговаря психологът Михаил Лабковски на своя клиентка, която споделя: „На 40 години съм и сега разбрах, че не мога да живея на една територия с никого. Като млада губех приятелки по тази причина, като по-възрастна губех мъже. Максимумът, който мога да достигна в една връзка, е временно съжителство. Такава е моята природа. Опитвам се да разбера това нормално ли е от психологическа гледна точка, или нещо ми има. Изработила съм някаква защитна рекция или вътрешно отказвам да се обединявам и съединявам с когото и да било?“
„Това, което описвате е напълно нормално. Не толкова отдавна в тази тема се появи терминът сингълтони — това са хората, които предпочитат да живеят самостоятелно, и на които им харесва да са сами. Това е човек, осъзнато избрал такъв начин на живот. Така че това не е психологически проблем, щом така се чувствате комфортно. Друг въпрос е, че все още стереотипите по тези географски ширини, продължават да раждат фрази като „о, бедната, тя е зад борда вече, стара мома“ или пък „това не е живот - да няма кой една чаша вода да ти донесе, ако се разболееш“ и други клишета.
Предлагам ви да не се кахърите изобщо и да живеете така, както искате. Статистиката сочи, че все повече домакинства в света се състоят от един човек, а това означава, че вие напълно можете да намерите за себе си подходящ партньор, в случай че пожелаете. Някой, който също като вас ще е готов за временно съжителство, или пък просто ще прекарвате време заедно и ще се наслаждавате на отношенията си такива, каквито са. Помнете: щом вас ви има, значи и има и други като вас - мъже, потенциални приятели, колеги и така нататък. Най-ценното в тази ситуация е, че вие познавате себе си и разбирате, както ви харесва. Така че живeйте щастливо и не се сравнявайте с останалите!“
