снимки: iStock
В книгата си „Добрата страна на стреса" Кели Макгопигал обяснява, че е възможно не стресът и травмата да определят здравето и благополучието, а нашите възприятия и реакции към тях. Ако е така, ние можем да променим начина си на мислене и откликване, а това ще се отрази не само на отношенията ни със стреса, но и на емоционалното и физическото си здраве. Това припомня д-р Джоуди Скиликорн в бестселъра си „Лечение на депресията без медикаменти“*.
Никой не може да заличи стреса от детството, нито всички стресови фактори от живота след това. Но има нещо прелюбопитно и обнадеждаващо. Оказва се, че стресът увеличава смъртността само ако вярваме, че ни вреди. Поразително, но хората, които не смятат, че той ги разболява, умират по-рядко от онези, преживяващи далеч по-малко стрес.
Още по-хубавото е, че не е нужно да сме родени оптимисти с розови очила, които постоянно търсят положителното. (Всеки от нас може да се сприятели със стреса, вместо да му се съпротивлява и негодува. Можем дa се научим да възприемаме стреса като възможност за израстване, а не като враг, когото трябва да победим.)
Звучи ви невъзможно? А може би не е толкова трудно, колкото си мислите.
Психологът д-р Елън Лангър от Харвардския университет прави хитро и простичко изследване, което показва физиологичните ефекти от промяната на възприятията. Проучването обхваща 84 камериерки на пълен работен ден, повечето с наднормено тегло, разделени в две групи. На едните се връчва брошура, разясняваща им ползите от физическите упражнения и информираща ги, че ежедневната им работа значително надвишава официалните препоръки. Другите не получават подобна информация. И двете групи продължават работа в обичайните си условия. Само след 4 седмици жените, прочели брошурата, значително променят представите си за собствената си двигателна активност, въпреки че на практика тя остава същата. За този кратък период от време те отслабват средно с близо един килограм, а кръвното им налягане се понижава с 10 пункта. Промяната в нагласата води до промяна във физиологията. При другата група няма такъв ефект.
През 20-те години на миналия век Уилям и Дороти Томас формулират своя социологическа теория и т.нар. „Теорема на Томас“.
Тя гласи, че ако човек определи една ситуация като реална, то нейните последици са реални. Определим ли стреса като предизвикателство, а не като заплаха, гледаме ли на него като на тренировка и упражнение, възприемем ли депресията по-скоро като зов за пробуждане, отколкото като обречена патология, последиците ще бъдат реални и измерими.
Само преди десетилетие лекарите убеждаваха пациентите с инсулт, че няма начин да възстановят мозъчните си функции, защото у възрастните индивиди не се формират нови нервни пътища. И теорията се превръщаше в реалност. Малцина се възстановяваха, защото това се смяташе за невъзможно. Днес ни е известно, че този факт просто не отговаря на истината.
Нобеловият лауреат Ерик Кандел показа, че броят на невронните връзки в мозъка може да се удвои само за един час при повтаряща се стимулация. Невероятно, нали? Повечето хора продължават да използват едни и същи вериги, активирани от стари вярвания и гледни точки. Така отново и отново получаваме същите резултати, което задълбочава коловозите на познатите ни мисли и модели, и започваме да възприемаме шаблона като единствената възможност.
Аз съм си такъв – казваме. Това обаче просто не е вярно. Ако изберем да изпращаме различни сигнали, да се отворим за нови възможности и нагласи, ще създадем нови нервни пътища, задействащи експресията на различни гени, което ще доведе до значителни промени.
Тялото се променя с всяка минута. Ако вие приемате таблетки против тревожност или депресия, мозъкът ви създава верига – тревожността нараства, ако по някаква причина не изпиете хапчето си. Мисълта изгражда клише „ау, не съм си изпил хапчето, значи сега ще ми стане зле“. Създава се постоянен страх.
Ако пациентите могат да се възстановят от масивното увреждане на инсулта, къде е логиката това да не може да се случи с травмите и симптомите на депресията? Би било така, само ако вярваме, че е така.
Може би е крайно време да чуем зова на депресията, биещ тревога, че балансът в тялото и живота ни е разклатен и е нужна пренастройка.
Д-р Джоуди Скиликорн дава в книгата си „Лечение на депресията без медикаменти“ различни възможности за изцеление на стреса. Както и начини да модулирате и поддържате връзка с емоционалната си сигнална система, която може да е заглушена от наркотици, алкохол, токсини и прекомерна заетост, или да пищи толкова силно, че да ви парализира.
Можете да си възвърнете здравия разум, като превъзпитате дишането, ума, тялото, заобикалящата ви среда, енергията и душата си. Промяната само на един модел, колкото и незначителен да ви изглежда, поставя началото на нови установки и съществуване, пише авторката.
Човешкият мозък, поведение и реакции подлежат на промяна и адаптация, стига да осъзнаем, че имаме избор и възможности. Отварянето на вратата пред новите възможности създава пространство за нови реалности. Какво би станало, ако решим да гледаме на пукнатините, причинени от травмата и депресията, не като на патология, а като на пролука, през която могат да проникнат светлина, изцеление и нови преживявания?
* Книгата „Лечение на депресията без медикаменти“ от д-р Джоуди Скиликорн е на българския пазар чрез издателска къща „Кибеа“
