Снимка: фейсбук
Джеф Фостър е роден през 1980 г. в Лондон. Изучава астрофизика в Кеймбридж. Дълги години е измъчван от депресия, от чувство на отчаяние и самота. Всичко това го води в крайна сметка до сериозно физическо заболяване и мисълта за близка смърт, но и го извежда в началото на духовния му път. Автор е на бестселърите „Живот без център", „Извънредно отсъствие", „Чудото на битието".
От миналата година Фостър е диагностициран с хронична неврологична лаймска болест в късен стадий. Болестта е предизвикала тежко разстройство на вегитативната нервна система. Почитателите и последователите на Джеф Фостър събират дарения от цял свят, необходими за поддържане на живота му.
Ето неговите новогодишни емоционални разсъждения, публикувани на страницата му във фейсбук в новогодишната нощ.
Скъпи приятели,
Надявам се да имате щастлива (или божествено нещастна (вижте стихотворението ми по-долу) Нова година. Поканете самите себе си в 2025 г. – със смелост, изящество, внимателност и силно присъствие. Благодаря ви за подкрепата ви тази година. Безкрайно съм благодарен на всички вас.
Нещастието като портал към радостта
Това е тайната, която повечето експерти няма да ви кажат: ще познаеш истинското щастие, когато се научиш да бъдеш напълно нещастен.
Звучи откачено, нали?
Но капацитетът ти за радост расте докато отваряш сърцето си за скръбта.
Докато се научиш да дишаш в нея, въплъти я, направи място за нея в дните си.
Сърцето ти е мускул!
Тъгата си има свое свещено място в душата ти, където изграждаш толерантността си към радостта.
Приятелю, когато се изключваш от някое чувство, несъзнателно се вцепеняваш и за всички останали.
Защото всички сме свързани и всичко е свързано...
Нека днес сърцето ви се отвори за всички чувства -
тъга, гняв, страх, вълнение, отвращение...
Докоснете се до сърцевината им, оставете се и те да ви докоснат.
Не мислете за тях - просто ги почувствайте в тялото си.
Не се страхувайте - но ако страхът дойде - приемете го.
Щастието не е чувство или състояние.
Това не е посока.
Това не е постоянно изживяване.
Това не е цел.
Това е момент, обсипан от очарование.
Това е миг, пълноценно изживян.
Това е огромно живо поле на присъствие,
в което блаженство и скука,
отчаяние и самота,
яснота и объркване,
са всички важни части,
неразделни части, любими части,
части, които изтъкават полето.
Щастието е цялостност.
И ти трябва и радост, и мъка
за да бъдеш цял и щастлив.
Независимо какво ти казват.
