Снимка: wikimedia Commons
Жан-Пол Сартр (21 юни 1905 - 15 април 1980) е френски философ, писател, драматург и общественик. Пише романи, разкази и драми, но и множество студии, посветени на екзистенциалистката философия, чийто горещ привържeник е. Сартр е ярък образ и неотменима част от френската философия на миналия век. Трудовете му оказват влияние върху социологията, критическата и постколониалната теория и литературната критика. Сартр се включва в трибунала на Бъртранд Ръсел срещу войната във Виетнам, спасяването на бежанци и други каузи. През 1964-а е удостоен с Нобелова награда за литература, но отказва да я приеме. Аргументът му е: „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“. Нека си припомним какво казваше един от най-нежните философи на 20 век днес, 45 г. след кончината му.
- Ако си самотен, когато си сам, значи си в лоша компания.
- Мислиш ли, че броя дните? Остава само един ден, който винаги започва отначало: дава ни се на разсъмване и ни отнема на здрач.
- Ще се усмихна и усмивката ми ще потъне в зениците ти и Бог знае какво ще стане.
- Човек е осъден да бъде свободен; защото веднъж хвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави.
- Свободата е това, което правим с това, което ни правят.
- Ние сме нашият избор.
- По-добре да умреш на крака, отколкото да живееш на колене.
- Аз съм сам сред тези щастливи, разумни гласове. Всички тези същества прекарват времето си в обяснения, осъзнавайки щастливо, че са съгласни помежду си. В името на Бога, защо е толкова важно да мислим едни и същи неща всички заедно.
- Когато богатите водят война, бедните умират.
- Може да има и по-красиви времена, но това е нашето.
- Животът започва от другата страна на отчаянието.
- Всичко е измислено, освен как да живеем.
- Като всички мечтатели бъркам разочарованието с истината.
- Думите са заредени пистолети.
- Колкото повече пясък е избягал от пясъчния часовник на нашия живот, толкова по-ясно трябва да виждаме през него.
- В любовта едно и едно са едно.
- Ето какво си помислих: за да може дори най-баналното да се превърне в приключение, трябва (и това е достатъчно) да започнеш да го разказваш. Това е, което заблуждава хората: човек винаги е разказвач на приказки, той вижда всичко, което му се случва през тях; и се опитва да живее собствения си живот, сякаш разказва история.
- Най-лошата част от това да те лъжат е да знаеш, че не си заслужаваш истината.
- Бях открил своята религия: нищо не ми се струваше по-важно от една книга. Виждах библиотеката като храм.
- Само човекът, който не гребе, има време да разклати лодката.
- За да знаеш колко струва животът, трябва да го рискуваш от време на време.
- Мисля, че това е голямата опасност при воденето на дневник: преувеличаваш всичко.
- Задължението на индивида е да прави това, което иска, да мисли каквото си иска, да не се отчита пред никого освен пред себе си, да предизвиква всяка идея и всеки човек.
- Разбрах, че всичките ни проблеми идват от неуспеха ни да използваме прост, ясен език.
- След като чуете подробностите за победата, е трудно да я различите от поражението.
Източник
