снимка: iStock
Можеш ли да ядеш един портокал и да предаваш Божията благодат на другия до тебе? С просто държание и живот?
Можеш ли да чистиш фасул и лук, да пържиш, да готвиш, да чистиш с парцала, децата да гледат телевизия в хола, ти да кажеш: „Вдигни си малко краката, детенцето ми, да избърша и тук!“ И децата да чувстват, че покрай тях е минал тих повей, любов, милувка, добродушие, духовност, която излиза от шума на прахосмукачката?
Духовност, която излиза от чините в кухнята, от начина, по който ще отидеш да простреш дрехите? От начина, по който паркираш колата и детето ти от прозореца те вижда, че отваряш и затваряш вратата и че носиш покупките от супермаркета. Има ли духовност в това да спреш на бензиностанцията да заредиш колата?
Тази духовност прелива от всичко това, от всичко, което правиш, от всичко, което говориш, от всичко, което не казваш, от начина, по който си миеш зъбите и децата виждат как слагаш четката за зъби на мястото й и не се нервираш, ако нещо се обърка в твоите неща.
Нещо е паднало на земята, навеждаш се с усмивка да го вземеш, с хумор, с хладнокръвие и с оптимистично настроение - това е духовност.
Голямата ни заблуда, голямата ни грешка, че сме ограничили духовността само до няколко дяла в живота ни, изкарали сме я от нашето ежедневие и живот и сме забравили, че всичко е духовно.
И пак ще ти кажа за случая от училище. Един ученик играеше баскетбол, видя ме, помолих го да спре да хули:
- Защо говориш така? - попитах го.
Той се обърна и ми каза:
- Е, отче, сега нямаме час по вероучение! Извинявайте, сега играем баскетбол!
- Добре, ще ти го кажа друг път, сега играеш баскетбол, не е час за разговори. Но неведнъж ти обясних, че и баскетболът, и мигът, в който чакаш на опашката да си купиш сандвич, и в училищния автобус - всичко има Бога до себе си и Бог в тебе, каквото и да правиш. И вероучението не е вероучение за един-два часа на седмица или за един час, както постепенно искат да го отхвърлят и воюват за това; то не е за един час и край, приключихме!
Вероучението започва, когато свърши урокът. Тогава започва твоят духовен живот. А не там с хубавите дрехи, с одухотвореното изражение и с духовността върху външния профил, а когато отидеш в магазина, в квартала, в къщи, при мъжа си, жена си, децата, в общуването с твоите колеги...
Източник
