Патрон на българското будителство е Свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет- Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели на българското самосъзнание.
Денят на народните будители възниква в трудното време след погрома в Първата световна война и за първи път се отбелязва в Пловдив през 1909 г. През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. Въпреки тази забрана, традицията остава запазена в паметта на българския народ. След близо 50 години прекъсване, празникът е възобновен на 26 октомври 1992 г. от 36-то Народно събрание на Република България. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.
Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, творци, борци и герои и пред всички учители, които играят ролята на съвременни „будители“!
