Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст" по подобие на руския „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на Свети Георги Победоносец, а от 1916 г. поради преминаване от Юлианския към Грегорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.
След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото Народно събрание определя за празник на войската 23 август - деня на решаващите боеве при Шипка.
През 1993 г. с постановление на Министерския съвет 6 май е обявен за Ден на храбростта и Българската армия.
Празникът се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст”. Тържеството завършва с военен парад.
А за други на гергьовденска трапеза, защото нека не
забравяме, че днес именици са над 200 000 българи.
В памет на Св. Георги (на гръцки „земеделец“) Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
