Гостоприемната Монголия
Любимото ми място на света е Монголия, където 40% от населението все още води номадски живот. Снимах едно семейство, което се занимава с отглеждане на коне. Те живеят в преносими къщи, сглобяват ги за по-малко от час. В тях се събират дори по 10 души, имат и телевизия. Хареса ми начинът, по-който живеят – напълно екологично. Ползвал соларни и вятърни панели за електричество. На запад, до казахстанската граница, пък са ловците с орли. Напълно различно. Това е причината да искам да се върна в тази великолепна страна. Тук хората са най-приятелски настроените. Ако нямаш къде да спиш, можеш да отвориш вратата на странник и без да питаш, да се възползваш от подслона му.
Примитивното дава близост
Защо пътувам? За да заснема чувството за близост, което сме загубили у дома. Хората от най-примитивните племена живеят задружно и зависят един от друг, а аз дори не познавам съседа си в Лондон. В капиталистическия свят всичко е разделено, включително и хората един от друг.
Решенията ни се превръщат в проблеми
Светът се променя толкова бързо, нямам никаква идея какво ще бъде след 20 години. Посещавал съм места, където след 2 години от най-примитивния и семпъл живот вече се разхождат, говорейки по джиесеми. Модерният свят идва навсякъде. Без никой да го насилва, всички, които имат избора, избират технологиите. Изглежда, една-единствена универсална култура ще покрие целия свят. Но не мисля, че ще бъде за лошо. Оптимист съм и мисля, че няма да унищожим планетата си. Винаги измисляме решение на проблема и след време точно това решение става проблем. Но ще се справим.
Децата на Хималаите
Една от историите, които няма да забравя, е от северен Ладак, Хималаи. Хората от района са откъснати от света през зимата. Единственият начин децата да стигнат до училище е да вървят по полузамръзналата река. През нощта спят в околни пещери, а през деня вървят по реката. Бях много впечатлен, защото децата са наистина малки, а пътят е дълъг и тежък. Извървяват го без никаква екипировка. В момента изграждат път, който да замени това приключение. За местните това е хубаво, но не и за фотографите, търсещи подобни дестинации.
Папуа Нова Гвинея
Светлината, естествено!
Екипировката и технологиите са важни, но не са най-важното. За мен това са светлината и съдържанието. Светлината трябва винаги да е естествена! Може да направя изключение за огън, но не ползвам никакви прожектори и осветители. Съдържанието винаги трябва да е интимно и да предава естествения вид на заснетия. Понякога обаче тези правила означават, че трябва да чакам с часове за подходящата светлина.
40 м под Южнокитайско море, Филипините
България чака да я снимаш
България е невероятна! Например снимките на чинията на Бузлуджа, нестинарите, танците в ледените води по Нова година бяха впечатляващи. Това са дестинации, които досега не бях виждал. Обекти, които само чакат фотографите да ги заснемат.
Северозападен Бутан
Снимам само хората, които искат
Заснемам главно хора. При това само щастливите. Когато бях журналист, не се чувствах добре да се натрапвам на хората, които не искат да бъдат заснети. Това е и причината в момента да заснемам единствено хора, които се чувстват добре с фотоапарат, насочен към тях. Няма такова нещо като езикова бариера. Има единствено усмивки. Хората по света са главно приятелски настроени. Само при малка част не е така. Проблемът е, че точно за тях са заглавията по вестниците - това беше една от причините да напусна „Индипендънт“.
