Заради своя топъл климат Пловдив е идеалното място за фестивал по това време на годината, мисля си, докато крача по главната на града, на път за Капана. Пловдив отдавна е свикнал с прииждащите туристи и чужденци по време на фестивала, така че двайсетината японци, снимащи се настървено около Джумаята („пъпа” на града), не правят впечатления на абсолютно никого.
Спускам се към тесните улички на Капана и първото, което виждам, са насядали хора навсякъде – по столове, възглавнички или просто на бордюра по улиците. Говорят, смеят се, някои си танцуват в такт с музиката от съседния магазин или ателие, отпиват бира или някакви неопределени на пръв поглед напитки. Навсякъде, поне в подстъпите към Капана, е пълно с деца – въобще още в началото се усеща тази приятелска атмосфера, където хората може да са истински щастливи, да се чувстват спокойни и в същото време приятно превъзбудени. В някои моменти имам чувството, че някои от присъстващите преиграват или направо се опитват да наврат в лицето ми настроенията от типа: „Вижте колко готино съм си седнал на паважа, аз съм над всичко, а уличното куче до мен ме обожава”, но като цяло това е крайно позитивно място. Тук хората не се притесняват да покажат своите емоции и от това, че някой може да нахлуе в личното им пространство.
Един от символите на Капана фест са малките триъгълни знаменца, които ще видите навсякъде. Те не само създават усещането за панаирност и уникалност на събитието, но и маркират границите на квартала. Отсега обаче да ви предупредя – Капана Фест не е място за социопати и хора, които страдат от клаустрофобия или пък енохлофобия (страх от големи тълпи). Колкото по-късно става, толкова движението се затруднява и на моменти направо е невъзможно да продължиш – тогава човек няма начин да не си припомни името на квартала –попадаш в капана на малките улички. В тази връзка може би най-неуместната гледка тук е майка с напрегнат поглед, която пробива път през тълпата с детска количка, а детето вътре реве, та се къса. Съветът ми е, ако искате да се насладите на всички арт ателиета, дюкянчета, сергийки и др., от които тук изобилства, да оставите това за през деня, когато е по-спокойно и светло. Вечерта е време предимно за пиене на бира и други напитки, опитване на интересни и странни храни, и за слушане на музика от трите музикални сцени.
Ставайки въпрос за музика ми прави впечатление, че тази година базарът за грамофонни плочи се е преместил и вече заема по-голяма площ на доста по-удобно място. Отбелязвам си наум, че ще дойда на следващия ден по обед, когато на спокойствие ще разгледам не само тях, но и онзи щанд с люти чушки, паста от люти чушки и въобще всякакви най-люти неща, които може да си представите.
И тук може би е време да споделя за щандовете с храни. Проблемът е, че наистина не знам откъде да започна. Основното, което прави впечатление е, че тук няма да намерите така обичаната в България комбинация кебапче+хлебче, за местонахождението на която да се ориентирате по миризмата и дима. Ако искате такива удоволствия, то Капана Фест наистина не е вашето място, а например фолклорният фестивал в Юндола.
Наистина има какво да опитате, но ви предупреждавам – подобно на всеки фестивал, не е евтино. Ако мислите, че ще се нахраните с 3 лв., това няма как да стане. Не е и безбожно скъпо, така че си заслужава – мисля си, докато отпивам от поредната крафт бира.
Спускам се към щандовете с храните и първото нещо, което си купувам оттам, е една меденка с лика на Дарт Вейдър за подарък. Спестявам безумния си въпрос към жената отсреща дали този продукт е с платени авторски права към Уолт Дисни (компанията, държаща правата на всички продукти с марката „Междузведни войни”) и отивам при щанда с тайландска храна, където чета, че се продават тайландски пилешки шишчета и тайландски скаридени „шичета”. Допускам, че второто е просто печатна грешка, а не характерен за тази държава продукт, и продължавам нататък. Повярвайте ми, има какво да се види и опита.
Всичко е ръчно направено в ограничени количества – тахан халва, видове чай, органични бисквити и др. Няма начин да подмина веганската луканка, която е от сушени домати, слънчоглед, ленено семе и какво ли още не. Също така обаче няма начин да я опитам и продължавам нататък.
А там ме очакват торти от лимец, авторски сладка от малина, сироп от бъз, мед (където имаше дори малък кошер с пчели), и най-невероятни видове шоколад. Не устоявам на изкушението и купувам един с плодове на… черницата, които в някои краища на България се наричат със звучното „бобонки”.
Хубавото навсякъде е, че реално хората зад щандовете не са продавачи, а самите производители, които са напълно наясно с продуктите, които предлагат. Накрая опитвам от пуканките с кокосово масло, след което се отправям към бара с малиново вино.
Срещам тук там в тълпата хора, пиещи някакви неща от чаши със сламки, носещи странни очила и ретро дрехи, и няма начин да не се сетя, че много гости на Капана го наричат „Хипстърския фестивал в България”.
Дали това обаче е мястото, където тази субкултура наистина процъфтява и нейните представители тук се чувстват като у дома си? Задавам въпроса си на глас на моя спътник – Божидар Михайлов, което освен близък приятел пловдивчанин, има и наистина дълбоки корени в пловдивската аристокрация. „Нее, не е хипстърски. Може би в началото имаше такъв привкус, но сега това е празник на всички. Тук виждаме хора от доста широки кръгове, така че не е хипстърски.” Възползвам се от възможността да науча гледната точка на кореняк пловдивчанин, която може да е различна от тази на един обикновен турист, например.
Защо ли харесва Капана Фест, питам го аз. „Градът се променя, всички по-хубави неща се концентрират в едно по-малко и приятно за всички пространство. Има израстване и развитие. Все по малко „бира и скара”, все повече хубава бира, интересна храна. Хората знаят, че два пъти в годината ще открият интересни неща, пак казвам, събрани на едно място. Това е очарованието на Капана фест. Кривите улички, духът на старото време.”
Какво обаче не ти харесва, няма начин да няма такова? „Еми малкото място е едно от хубавите неща на Капана, защото всичко е накуп, но в същото време понякога става доста тясно. Това е неприятно, но няма друго решение – не може да се направи на площада или на главната, ще се загубят духа, емоцията и смисълът.” Някои хора недоволстват, че и цените са малко по-високи? „Нормално е в такова място, което предлага нещо по-интересно и ексцентрично, и цените да са по-високи. Това е ексклузивно, случва се два пъти в годината, не е ежедневие и повечето хора сякаш са съгласни и го приемат.”
В този момент се спираме пред двама странно облечени възрастни господа, които свирят весело мексикански песни. Единият носи подобие на сомбреро, а другия е сложил сламена каубойска шапка. Хората им пускат по някой лев, защото така е в Капана…