Горещият сезон дойде и вече всеки прави план как да избяга по-далеч от града. Някои търсят спокойствието, а други нямат търпение за приключения, едни товарят сърфовете и банските, а други стягат колелата за планински преходи. Някои ентусиасти обаче са готови всяка секунда да се отправят в спонтанни пътешествия без предварително да са мислили къде. Ако вие сте сред тях, сигурно често се чудите кой е подходящият автомобил, който да бъде верният ви спътник в приключенията и да ви държи винаги сигурен на пътя.
VW T-Cross е отговорът на този въпрос. Той позволява много повече от стигането до целта. Т-Cross носи усещане за комфорт, а освен това има и много стилна външност. Дори в досадното градско задръстване, само с едно докосване, може да свържете мобилното си устройство към колата и да се наслаждавате на уникалния звук, който дава аудио системата Beats без да мислите за досадния понякога град. Беше забавно, как всеки път, когато преминавахме през някаква маркировка, очертаваща лентите на пътя, колата започваше да напомня да си хвана волана и да не бягам в отсрещното платно. Новите системи за асистенция при паркиране пък помагат дори на по-неуверените шофьори да не приемат паркирането като наказание.
И така – след като в града колата се представи отлично, дойде време за по-интересната част.
Този уикенд се отправихме на пътешествие, което дълго чакахме – отидохме да скачаме с парашут. Разбира се, като нормални момичета, объркахме пътя няколко пъти, но за щастие, на помощ беше вграденият GPS на T-Cross, който ни помогна да стигнем до желаната цел без повече погрешни завои. Изживяването с парашута ни зареди с неповторим адреналин – чувството да скочиш от самолет и за минута просто да пробиваш въздуха е незаменимо и се запомня за цял живот. Едновременно изпитваш толкова различни емоции – летиш свободно и те е страх, но и не искаш да се приземяваш толкова скоро...
След като кацнахме безаварийно, изпълнени с енергия и бушуващи емоции, решихме, че не може просто да се приберем обратно вкъщи, а трябва да се отправим в още едно приключение. Въпреки че беше истинска лятна жега, надухме климатика в колата и пожелахме нарочно да се изгубим из прекрасните български планини. Потеглихме по най-неотъпканите пътища. На моменти се чудехме дали нашият VW ще ни заведе до желаната дестинация, но той не се отказваше.
Имаше някои забавни епизоди. В един от тях, интелигентната система за внезапно спиране спаси една крава, която може би и ние самите щяхме да спасим, но знае ли човек... тя внезапно изскочи на пътя и още преди да набия спирачките, колата вече беше спряла. За любопитните, драскотина не остана нито по кравата, нито по автомобила. След като успешно се разминахме с единствената жива душа в района, скоро се озовахме на едно уникално място - язовир Пчелина.
Тревата беше доста висока и за да не рискуваме да отнесем вкъщи по някое насекомо, решихме да спрем точно пред езерото, да отворим багажника, в който да седнем и да наблюдаваме природата отблизо, но на хладно, с хубава музика и все пак, на педя от малките вредители. Започна да се свечерява.
Оставаше и още едно нещо, което беше интересно - как новият автомобил ще се справи с покоряването на уникалната Витоша. Преди да се отправим по планинския път, минахме през магистралата, на която останахме приятно изненадани. Макар и да обичам колите с ръчни скорости, този автоматик много ми допадна. Най-много ми хареса, че освен напълно автоматично, има опция да караш, управлявайки скоростите с пера на волана. Това придава на преживяването по-диво усещане, което наподобява карането на спортен автомобил.
Бързо стигнахме до Алеко и най-накрая имахме възможността да се полюбуваме на София от любимото ми място. Толкова близо до столицата, но в същото време толкова по-различно и диво. Наблюдавахме как слънцето залязваше над града…
Накрая дойде време да се прибираме. Качихме се в колата, фаровете осветиха тихия виещ се път надолу и скоро отново се намирахме в София. Колата все още имаше бензин и беше в състояние да ни отведе на още много красиви места, но за този ден приключенията ни стигаха. Доволни и изморени се прибрахме, но с жажда отново да се събудим и да отъпчем нови полета и диви кътчета.