снимки: фондация „Ела и Ти“
И така, в едно неделно утро доброволците от фондация „Ела и ти“ потегляме към пещерата „Бачо Киро“. Там вече ни очаква Гери (Гергана Дойчинова) – основател на фондацията и една неизчерпваща се стихия. Посреща ни както винаги усмихната и въодушевена. Първа стъпка е да бъдем инструктирани от организация „Пещерно спасяване“ как да пренесем хората с носилки до входа на пещерата, как да повдигаме количките безопасно и как да поддържаме хората, докато вървим.
Пристигат и първите ентусиасти и всички заедно, с помощта и на професионалистите от „Планинско спасяване - област Пазарджик", тръгваме по пътеката от есенни листа, водеща към входа. Едни бутаме колички, други са хванали някого под ръка и така, говорейки и смеейки се, стигаме до първото препятствие, а именно стълбите пред входа на „Бачо Киро“. С помощта на доброволците и „Пещерно спасяване" прехвърляме хората в носилките. В групи от по шестима души започва изкачването. Когато всички са качени успешно до началото на пещерата, започва беседата за историята й, а след това групите една по една навлизат към пещерните галерии.
СтаниславаПървата количка, която моята група поема, е на малката Станислава. Движим се бавно, доброволците заедно повдигаме количката на стъпалата, а Станислава разглежда с интерес пещерата. Спираме за кратка почивка, а през това време осветяваме местата, на които висят прилепчета. В момента, в който тя забелязва малките бозайници, лицето й се осветява от най-искрената усмивка. Това е радост, каквато рядко виждаме в ежедневието си; радост, която напомня, че дори малките неща са важни и трябват да бъдат оценявани.
На излизане майката на Станислава развълнувано казва: „Най-сетне видяхме със собствените си очи всичко, за което само сме чели в интернет – ето ги сталактитите, сталагмитите, прилепите – всичко.“
И точно в това се крие и смисълът на фондация „Ела и ти“ – хората да се освободят от преградите на домовете си и да преживеят света около себе си.
ФатимВтората количка е на любимеца на всички – Фатим. Той е изключителен човек, фен на екстремните преживявания. Въпреки че се придвижва с количка, той не познава граници – участвал е в маратони, спускал се е в пещера „Проходна” и преминал Фотинските водопади на въжен тролей.
Една по една групите излизат от тунелите и се събират на баничка и топъл чай. Всички са развълнувани от преживяното, споделят впечатления и се смеят. И така целта ни е постигната и то без дори да усетим. Ние всички сме едно цяло.
„Това е нашата главна мисия – казва Гери, основател на фондацията. – Ние не искаме просто да ги свалим от автобусите, да им покажем пещерата набързо и да ги отпратим. Идеята е те да се чувстват интегрирани и заедно да преживяваме приключенията.“
Настъпва краят на деня и всеки се запътва към дома. Гледайки тези хора отстрани, аз искрено им се възхищавам. Въпреки трудностите, с които се борят ежедневно, те са усмихнати, позитивни и ентусиазирани. Те посрещат живота и всичко, което той им поднася, с непоколебим дух. И следващия път, когато искаме да се оплачем от нещо, нека помислим за тях и техния поглед към света. И ако на нас не ни коства нищо да отидем в парка или да се качим на Витоша, то за тях е събитие, което дълго време ще ги вълнува. А в крайна сметка не е никак трудно да подадем ръка и просто да кажем „Ела и Ти“.
Ако искате да
помогнете на фондацията, можете да дарите на техния сайт.
