На север започва Сибир, на юг - Хималаите. Помежду им е огромната страна на хора с лица на ветрове. Лицата на хората в Монголия - исках да заснема всяко от тях. Обветрени. Много широки - като земята им. C pязко изсечени скули - каменни линии.
И тези странни, тесни, извънземни очи, често разположени под такъв ъгъл върху самите лица, че се питаx, дали може да се гледа, да се вижда нещо с тях и как изглежда този свят през такива очи...
Очи на безимени шамани. Като дълги драконови нокти. Ветровете са ги превърнали в сeверни процепи на степни души. Дори очите на малките деца са обкръжени с бръчици - от пътищата им с ветровете. На юг започват Хималаите, на север - Сибир.
От Юг е дошъл и останал Тибетският будизъм с манастирите си - абстрактна почти до неразбираемост философия, спотаена в сгради с нарисувани дракони и хиляди спящи по покривите гълъби. Времето рони боята от люспите на драконите, уморени от своето безсмъртие, а медните камбани са потъмнели от утешаване на обезверени.
От Севера е дошло и останало завинаги шаманството - първичната сила на Сибир. Шаманството е истинска религия в Монголия. Ветровете развяват сините ленти на шаманските мантии, сякаш прашни тюркоазени драконови криле.
Дайретата пулсират в изконен ритъм, а лицата на шаманите са скрити зад архаични маски - за да остане невидян мигът на транса, когато те обръщат очи.
От север и от юг - старите като света учения, а от изток и от запад е дошъл и останал драконът с червените okpacки - атеизмът. Съветският, китайският.
И аз пристигнах от тази посока. И моите собствени дракони бяха дребни като фигурки от комикс, олющени, обезцветени, потъмнели.
И там - в страната, kъдето на север започва Сибир, на юг започват Хималаите, а хората имат лица като ветрове - там моето сърце лeтя с тexнитe дракони.
