снимки: iStock
Всичко започва, когато Джузепе Бертолеони, генуезки мореплавател, пристига на острова през 1807 г. Скоро след това Джузепе установява, че той е обитаван от рядък вид диви кози със златисто-жълти зъби (в резултат от храненето с водорасли и лишеи, характерни за острова). Когато през 1836 г. вестта за златнозъбите кози достига до владетеля на Сардиния, Карло Алберто, той се отправя към острова с надеждата за ловен трофей. Историята разказва, че 24-годишният тогава син на Джузепе, Паоло, излязъл да поздрави краля и се представил за крал на Таволара.
Според легендата, в края на тридневното си гостуване на Бертолеони, Карло Алберто е толкова възхитен от престоя си, че преди да отплава, устно провъзгласява Паоло за крал – статут, доказан пред италианските власти няколко години по-късно със свитък с инициалите и кралския печат на владетеля на Сардиния.
Островът предизвиква интереса и на британската кралица Виктория, която по това време има колекция от снимки на всички държавни глави. През 1900 г. тя изпраща кораб със своя личен фотограф на острова, за да заснеме кралското семейство. Тази снимка все още е част от експозицията на музея на Бъкингамския дворец в Лондон и може да бъде видяна и на стената в Ristorante da Tonino – един от двата ресторанта на острова. Негов горд собственик е близо 90-годишният добродушен и усмихнат дядо Тонино - Антонио Бартолеони, шести управник на острова.
Краят на островната монархия настъпва през 1934 г., когато Таволара е анексиран от Италия. След това, през 1962 г., НАТО създава военна база в източната половина на острова, недостъпна за местните.
Днес семейството Бертолеони притежава едва 50 хектара от острова. Местните, шепа хора, се издържат с отглеждане на кози, риболов и продажба на сувенири на туристите, привлечени от прекрасните плажове, гмуркането в тюркоазени води, ненадминатата храна. А дядо Тонино и до днес не престава да се бори за възстановяване на монархическия статут на Таволара.
