снимки: iStock
Яжте по-малко мазнини. Яжте по-малко захар. Хранете се 5 пъти на ден. Яжте повече месести зеленчуци. Никога не пропускайте храненията. Яжте по малко и често. Пийте най-малко осем чаши вода на ден. Не пропускайте закуската. Пийте по-малко кофеин. Пийте по-малко алкохол. Яжте по-малко месо и млечни продукти. Яжте повече риба.
Свикнали сме да ни казват как, кога и какво трябва да ядем. Тези съобщения идват от много различни източници: национални особености, медии, реклама и дори етикети за храни и зърнени култури, както и плакати и листовки в болници и кабинети на джипита. Британският учен-генетк Тим Спектор развенчева популярни митове за здравословното хранене в Daily Mail. Любопитно е.
Аз съм учен и лекар. И все пак през последните осем години бях шокиран от това, което открих и все още разкривам. Толкова много от това, което поглъщаме, когато става въпрос за съвети относно храната, не е подкрепено от науката, а някои от така наречените съвети са категорично погрешни.
Мит: Веганската диета ще ви направи здрави
Броят на веганите във Великобритания почти се утрои между 2014 и 2019 г., като един от осем британци се определя като веган или вегетарианец. Междувременно една трета от британските потребители имат дни без месо и редовно купуват алтернативи на растителна основа. Но наистина ли веганската диета е толкова здравословна, колкото се опитват да ни докажат?
Много хора твърдят, че се чувстват по-добре и имат повече енергия с диета на растителна основа. Започват да мислят по-внимателно какво ядат, да избират по-здравословни храни и да избягват случайни закуски.
Въпреки това, веганството не означава ядене на листа от маруля, безвкусно тофу и няколко сладки бобчета. В наши дни има веган мак сирене, кървящи бургери от цвекло и пържено пиле веган. Съществуват и версии на растителна основа на любимите ни меса, сирена, десерти и сладоледи, натъпкани с химикали, захар и наситени мазнини. Независимо дали вашите колбаси са направени от прасе или соя, всички те са високо преработени и висококалорични, наситени с мазнини и сол. Веганската и вегетарианската храна се предлага на пазара като по-здравословна, а някои от продуктите съдържат до 40 изкуствени съставки.
Добре, че манията по растителни млека отлетя. Няма доказателства, че те са по-здравословни от кравето мляко. Много от тях са лишени от ключови хранителни вещества като калций, желязо и витамин В12, които се намират в млечните продукти и могат да съдържат прекомерни нива на химикали и добавки.
По-голямо притеснение е увеличаването на веганството сред децата. Проучванията показват, че децата вегани често са по-дребни и в организмите им нивата на хранителни вещества като рибофлавин (витамин В2) и витамин В12 са ниски. В крайни случаи тези липси водят до сериозен риск за здравето.
Така че веганството само по себе си не е задължително здравословно. По-добре е хората да консумират по-голямо разнообразие от растения и фибри, но при това да не изключват малки количества месо и млечни продукти. Не се чувствайте под натиск да купувате алтернативи на растителна основа, които често са пълни с добавки, захар и мазнини.
Мит: Ако прескочите закуската ще наддадете на тегло
„Закуската изяждай сам!“, „Никога не пропускай закуската!“ Идеята, че яденето на закуска сутрин е ключът към повишаването на енергията и подобряването на концентрацията и настроението през целия ден, е мантра, вградена в повечето от нас от най-ранна възраст. Бетонирано е убеждението, че закуската по някакъв начин „стартира“ метаболизма или че пропускането й означава, че сте по-гладни по-късно през деня и така преяждате.
Въпреки липсата на доказателства за тези твърдения, те са представени като научно подкрепени факти и залягат в правителствени програми, медицински проучвания и мъдри съвети от здравни организации - правителствени и неправителствени.
Систематичен преглед и анализ на проучванията за пропускане на закуска най-накрая бе публикуван в Британския медицински журнал през 2019 г. Изводът: няма доказателства в подкрепа на твърдението, че пропускането на хранене ви кара да наддавате на тегло или неблагоприятно намалява скоростта на метаболизма ви в покой.
Данните показват точно обратното.
Има доказателства, че гладуването за по-дълго от 12 часа може да намали нивата на инсулин и да помогне на някои хора да отслабнат. Тревогата, че пропускането на закуска може да доведе до преяждане по-късно през деня, е теоретично оправдано: хората, които пропускат закуската, ядат обикновено повече на обяд и леко намаляват физическата си активност. Метаболизмът на организма се инициира и от процес, известен като диетична термогенеза, при която храната сама генерира малко топлина в организма, поради което често се казва, че закуската стартира метаболизма.
Но тези умели компенсаторни механизми, дори когато са взети в съвкупност, не са напълно достатъчни, за да компенсират ползите за отслабването, породено от пропуснатата закуска.
Ако се задълбочим - колко многомилиардни индустрии, които се занимават с производство на зърнени култури и продукти от тях, могат да загубят ако повече хора започнат да прескачат закуската, е лесно да се разбере защо митовете за закуската са толкова широко разпространени и устойчиви.
Мит: Рибата винаги е здравословен вариант
Непрекъснато ни заливат съобщения, които ни казват, че рибата е една от най-здравословните храни. Нискокалорична и високопротеинова храна, богата на омега-3 мастни киселини, което уж е добро за сърцето и мозъка. Но нашата мания за риба е била манипулирана от компаниите за хранителни продукти и добавки, а индустрията за добавки с рибено масло е на стойност 23 милиарда паунда.
Почти 20 на сто от британците и десет процента от американците приемат дневна добавка рибено масло, а Великобритания харчи 2,8 милиарда паунда годишно за риба. Но имам лоши новини за феновете на рибата: тя не е чак толкова хубава, колкото се опитаха да ни накарат да повярваме, че е.
Неотдавнашно клинично изпитване на 259 бременни жени и проследяването им, както и на техните деца до седемгодишна възраст, установява, че добавките от рибено масло по време на бременността не са довели до отглеждането на по-здрави деца.
Всъщност доказателствата за полезността на омега-3 добавките не съществуват.
Здравните системи ни карат да мислим, че трябва да намалим приема на месо и вместо това да ядем две до три порции риба седмично, ако искаме да намалим риска от заболявания. Това твърдение е лишено от научни доказателства.
Въпреки че засега няма нищо, което да показва, че рибата вреди на здравето ни, има красноречиви причини, които да ни накарат да се замислим дали тя е сред най-здравосолвните вкусотии. Океаните не могат да насмогнат на повишеното търсене, морските дарове не поевтиняват. Рибният ресурс намалява, а това е лоша новина както за околната среда, така и за нашето здраве, защото всеки знае с какво е наблъскана отгежданата промишлено риба в рибарниците...Да, да, освен съмнителната храна за рибите, там властват и антибиотиците в огромни количества. Както и водороден прекис...
А знаехте ли, че има една малка животинка, която обожава да хапва сьомга, както е опакована и приготвена вие да я купите? Морската въшка. Морските въшки убиват една пета от сьомгата за продан и това струва на индустрията над 1 милиард британски лири годишно.
Изобщо няма да се спираме на опасностите, които идат от тежките метали, като олово и живак, които са се натрупали в рибата. Нито пък за възможността морските дарове да бъдат замърсени с микропластика.
Продължавайте да се наслаждавате на рибата, но плащайте повече за по-качествени, устойчиви видове - и не очаквайте това да ви спаси живота.
(Следва продължение)
