Снимка: © Yann Forget / Wikimedia Commons / CC-BY-SA
Комисията по Околна среда към Европейския съюз е одобрила проекта за регламент за новите ГМО на 8 април, съобщава сайтът на Сдружение „Агролинк“. Според информацията от гласувалите 67 са били „за“, 14 – „против“, а въздържалите са трима. От българските депутати членове на тази комисия са Радан Кънев (ДБ), Кристиян Вигенин (БСП) и Илхан Кючук (ДПС). Първите двама са гласували „за“, а третият не гласувал.
Предстои обсъждане на проекта между ЕК, ЕП и Съвета на ЕС – министрите по земеделие. Позицията на българското министерство е в положителна посока – без патенти, пълно етикетиране – от семето до крайния продукт, опазване на другите начини на земеделие – био, конвенционално от замърсяване от полетата с нови ГМО, разясняват от „Агролинк“. (Това последното няма как да стане, защото никой не може да спре вятъра и опрашителите от пренасяне на полените, е мнението на експертите, пише сайтът.)
На 7 април се проведе протест против новите геномни техники в земеделието под надслов „НЕ на новите ГМО 2025“. Хората се събраха пред Представителството на Европейската комисия в София, предаде БТА. Инициатор на протеста е Сдружение „Агролинк“. Причината за него бе тогава все още предстоящото решаващо гласуване в Съвета на министрите и в Комисията по земеделие на Европейския парламент по предложението на Европейската комисия (ЕК) за дерегулиране на ГМО растения, произведени с „нови геномни техники“ (НГТ), като например редактиране на гени, уточнява БТА.
От Сдружение „Агролинк“ цитират данни, че 90 процента от българите на желаят стари и нови ГМО, европейците искат право на избор в храната и семената, а без правила за етикетитиране и проследяване това е равно на дерегулиране на новите ГМО, което означава, че производители и потребители няма да имат право на избор, се казва в съобщението на БТА.
Пред БТА председателят на сдружението д-р инж. Светла Николова коментира, че никой няма да знае какъв хляб яде, ако се приеме предложеният регламент от ЕК. Няма да има проследяване, няма да има етикиране и никой няма да знае семената, преработените продукти и крайният продукт дали са резултат от новите техники, обяснява тя.
