Изкуство09 септември 2019

Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл

191 години от рождението на великия писател Лев Николевич Толстой

Лев Николаевич Толстой (9 септември 1828 – 20 ноември 1910) е руски писател, философ, есеист, публицист и религиозен реформатор. Той е патриархът на руската класическа литература и един от най-плодотворните писатели на всички времена. Автор е на „Война и мир”, „Ана Каренина”, „Възкресение”.
Толстой търси Бог през целия си съзнателен живот, жадува единение с Него и дълги години се опитва да го открие в земните религии, които обаче не му дават отговори на въпросите за вярата. Толстой громи догмите и каноните. Той заземява християнската нравственост, предадена на хората от човека Христос в планинската му проповед. Вярата и духовността са личен избор за всяко човешко същество, вярата е тук и сега. Тя няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата като институция. За това волнодумство Толстой е отлъчен от руската православна църква през 1901 г.

Нека всеки мете пред собствената си врата. Ако всеки прави така, улицата ще е чиста.
Винаги ни се струва, че ни обичат за това, че сме толкова добри. А не се досещаме, че ни обичат, защото са добри тези, които ни обичат.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.
Без любов се живее по-леко. Но без нея няма смисъл.
Нямам всичко, което обичам, но обичам всичко, което имам.
Най-великите истини са най-простите.
Ако дивакът е престанал да вярва в своя дървен Бог, това не означава, че няма Бог, а че Бог не е дървен.
Хората често се хвалят с чистата си съвест само защото имат кратка памет.
Няма негодник, който да потърси и да не намери по-лоши от него в някакво отношение други негодници, и това да му даде повод да се гордее и да е доволен от себе си.
Всичко идва при този, който умее да чака.
Злото е само вътре в нас – тоест там, откъдето може да бъде извадено.
Същността на всяка вяра е в това, че тя придава на живота такъв смисъл, който не може да бъде унищожен от смъртта.
Човек трябва винаги да е щастлив, ако щастието привършва – погледни в какво си сгрешил.
Сигурен съм, че смисълът на живота за всеки от нас е просто да расте в любов.
Всички правят планове и никой не знае дали ще доживее до вечерта.
Всеки мечтае да промени света, но никой не си поставя за цел да промени себе си.
Лицето и на най-злия човек разцъфтява, когато му кажат, че го обичат. Като че ли в това е щастието...