Подкрепете ни!




Изкуство15 януари 2022

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде

Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Гео Милев, автопортрет
Гео Милев, автопортрет
Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев (15 януари 1895 г. - 15 май 1925 г.) е български поет и публицист, представител на експресионизма в българската литература. В списание „Пламък“ Гео Милев публикува статии в рубриката под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, и началото на поемата „Ад“. Екземплярите със „Септември“ са конфискувани, а списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на една година затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. На 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.Останките му са открити през 50-те години на XX век в масов гроб край София. Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Гео Милев е бил брутално удушен с тел. Нека си припомним някои негови мисли от статията „Българският народ днес“, които звучат, за съжаление, твърде актуално:

  • Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без простор пред погледа – без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. 
  • Нещастието на българския народ произлиза от това негли, че ний започнахме своя свободен живот (който изисква от нас културно творчество) без организирана жизнена енергия. Затова обаче ония избрани синове на народа, които поемаха в ръцете си и върху съвестта си съдбините народни, имаха един върховен дълг: да организират жизнената енергия на народа, да я организират в творчество. Но: тук започва трагедията! Ръководителите на народа станаха „управници“ на народа! И не съдбините на народа бяха ръководно начало за тях, а тяхната лична амбиция, техният личен егоизъм. Защото тия избрани синове на народа – народните управници – не бяха избрани синове. Те бяха винаги най-недостойните синове на народа – пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., – които родиха българския народ.

  • И днес, и досега, винаги са били свободно отпуснати юздите на демагогията. Всички идват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са „управлявали“ до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, които го разориха, които го превърнаха в прогнил труп – плячка за лакоми гарвани; и винаги в името на народа...

  • „В името на народа“ – да! – но у нас винаги е ставало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а „властвуване“ над народа. „Властта“ е занаятът – доходният занаят на българските тъй наречени „политически дейци“. Тяхната „политическа дейност“ впрочем е била винаги само „борба за власт“. И тази борба разпокъса жизнената енергия на народа; а дълг на тия „дейци“ беше да организират тази енергия в творчество! Уви, у нас дългът е бил винаги забравян и в най-новата история на българския народ за едно само не може да се говори: за дълг. 
И ето че тези „управници“ се изправят един по един пред съд; но тия, които ги съдят днес – утре и те се изправят пред съд и сядат на почивка – уморени от лъжа и кражба – в затвора. Това е постоянната развръзка на партизанската трагикомедия у нас. Но завесата никога не пада. Сцената стои винаги открита: открита за измама на народа, за разоряване на народа, за ограбване на народа, за разпокъсване на жизнената енергия на народа.
  • Народът чувства това; народът знае това. Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо. Изход из безизходността на окончателното помъртвяване. И възврат към светлите завети на миналото.

  • Копнежът към обновление, към пречистване, към разведряване, към възкресяване на жизнената енергия у народа се носи през въздуха; чувства се във всяка вещ – изпълва всички души. Небето тъмнее в предчувствие на очакваното знамение.

  • Но кой ще донесе желаното обновление? Нима тия, които са управлявали България, българския народ до днес? Дали от тях българският народ очаква своето обновление? От апостолите на демагогията, на лъжата, на кражбата? От сеячите на разтление? От тия, които носят със себе си мерзостта на запустението! От тия, които носят на челото си знака на безчестието?

  • Не. Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци“ – нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия.

  • Един е изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се извърши само под знака на един лозунг: труд и честност.

  • Трябва – време е! – народът да изнесе из своите недра своите чисти и честни – и скрити досега – синове. Само те – тия нови хора – ще донесат неговото обновление. Нови хора! И нов девиз: честност и труд! Само този нов девиз, този нов принцип – трудовият принцип – ще обедини българския народ. Защото той – българският народ – се състои преди всичко от хора на труда (в селата и градовете).
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

100 години от рождението на на един от най-големите следвоенни писатели - Фридрих Дюренмат

Онези, които са загубили всичко, повече няма от какво да се страхуват Изкуство

Онези, които са загубили всичко, повече няма от какво да се страхуват

7 незабравими цитата от „Огънят отвътре“ на Карлос Кастанеда

Нечовешките страдания на актьора, изиграл Иисус в „Страстите Христови” Изкуство

Нечовешките страдания на актьора, изиграл Иисус в „Страстите Христови"

Джим Кавийзъл почти умира - бит е с бич, разпнат, с измръзвания, пневмония, с множество счупвания, травми и операции

ЮНЕСКО обяви песните от Долен и Сатовча за културно наследство на човечеството Изкуство

ЮНЕСКО обяви песните от Долен и Сатовча за културно наследство на човечеството

Българските виртуозни фолклорни извивки чакат световно признание от 2013 г.

Двайсетгодишният „Хеликон“ кацна на рамото на Георги Тенев Изкуство

Двайсетгодишният „Хеликон“ кацна на рамото на Георги Тенев

Писателят получи наградата за „антиутопичното си визионерство“

Тони Маркс: „Голямата любов съществува!” Изкуство

Тони Маркс: „Голямата любов съществува!”

В книгата си „Нищо по-малко от вечност” талантливата писателка разкрива най-красивите и най-тъмни страни на човешката душа

Отново си спомняме, че живеем в програма Изкуство

Отново си спомняме, че живеем в програма

Матрицата е свят от безплодни надежди, породени от компютъра, създаден, за да ни подчини и да ни превърне в батерии

Да си представиш - всички хора, че си споделят този свят Изкуство

Да си представиш - всички хора, че си споделят този свят

41 години без великия музикант и поет Джон Ленън

Топлата прегръдка на глината Изкуство

Топлата прегръдка на глината

Имаме голям потенциал и много силен генетичен код, който просто трябва да бъде рестартиран, казва писателката Виктория Бешлийска

Отиде си изпълнителят на златния хит „Момичето с перлените коси” Изкуство

Отиде си изпълнителят на златния хит „Момичето с перлените коси"

Унгарската рок легенда Янош Кобор e третата жертва на COVID-19 от знаменитата група Omega

Бронебойни патрони за нея няма открити Изкуство

Бронебойни патрони за нея няма открити

112 години от рождението на Никола Вапцаров

Най-търсените филми от вчера имат в заглавието си Omicron Изкуство

Най-търсените филми от вчера имат в заглавието си Omicron

Киноманите се опитват с чувство за хумор да надвият страха от мутиралия вирус

Трагичната съдба на холивудската актриса Джуди Гарланд Изкуство

Трагичната съдба на холивудската актриса Джуди Гарланд

Магьосничката от Оз отрано е „закърмена” с наркотици – първо от своята майка, по-късно и от работодателите си