Изкуство24 януари 2020

Бомарше, бащата на Фигаро

Часовникар, музикант, инженер на арфи, борсов спекулант и велик писател, чиито книги са изгаряни на клада

изображение: Wikipedia
изображение: Wikipedia
Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше (24 януари 1732 г. - 18 май 1799 г.) е знаменит френски писател, драматург и публицист. Роден е в Париж, в семейството на сравнително богат за времето си часовникар. Ходи на училище до 13-годишна възраст. По-късно чрез самообразование успява да блесне като един от най-ерудираните хора на своето време.

Факт, който малцина знаят за младия Бомарше, е, че той е велик радетел за защита на патентното право. Като достоен син на баща си и наследник на семейния занаят, той прави специфично усъвършенстване на часовниковия механизъм. Поверява го в ръцете на конкурент от часовникарския бизнес, който си присвоява иновацията и дори я рекламира в парижки вестник. Бъдещият писател опровергава самозванеца смело в същото издание. Противникът, който е богат и влиятелен, повдига срещу „нахалния Карон" клеветническа кампания. Скандалът е толкова грандиозен, че се налага да се намеси лично кралят. Стига се до експертиза, извършена от Академията на науките. Истинският изобретател спечелва спора.

Така е отворен пътят на младия писател с остро перо към двореца. Луи XV го назначава за учител по музика на дъщерите си. (Покрай часовникарството Бомарше в младостта си учи и музика). В двореца той прави някои подобрения в музикалния инструмент арфа.

През 1764 г. Бомарше заминава за Испания, където остава около една година. Този престой в Испания по-късно е намерил литературен израз в неговите знаменити „Мемоари". През 1767 г. издава драмата „Евгения".

Бомарше бил в близки отношения с генералния откупчик на данъците Пари Дюверне, който използвал влиянието на писателя в двореца, за да печели „държавни поръчки" и от своя страна му се е отплащал добре. Неочаквано обаче Дюверне умира, а целият капитал на Бомарше бил в негови ръце. Бомарше завежда дело, което наследникът на крупния финансист оспорва. Обвиняват Бомарше във фалшификация на документи, че е отровил двете си жени и за други тъмни дела в двореца. Бомарше удря плесница на един херцог и кралят го праща в затвора.

Тайните интриги на френската аристокрация, задкулисните мръсни дворцови игри, корупцията и моралната нечистоплътност на висшата класа са разкрити без жал в „Мемоари". Успехът на книгата стресва двореца и парижкият парламент издава присъда за публично изгаряне.

През 1770 г. Бомарше написва втората си драма „Двама приятели". Това, с което той остава в световната история на литературата, са двете комедии: „Севилският бръснар" и „Сватбата на Фигаро". Сюжетът им е испански, действието се развива в Испания, но всички разбират, че стрелите на сатирата са насочени към грохналата в пороци аристокрация във Франция. След представянето на голяма сцена на „Сватбата на Фигаро" през 1784 г., братът на Луи XV - граф Провансалски, издействал от краля заповед за арестуването на Бомарше и авторът бил хвърлен в затвора. Париж се развълнувал от кралския произвол и след пет дни освободили автора. Последната пиеса на Бомарше „Новият Тартюф или престъпна майка" е писана след революцията.

Преди Франция да се включи официално в Американската война за независимост през 1778 г. Бомарше играе главна роля в снабдяването на американската армия с провизии, амуниции и оръжия. Той създава дори фиктивна компания Roderigue Hortalez and Company, чрез която осъществява доставките.

Волфганг Амадеус Моцарт пише операта „Сватбата на Фигаро". Премиерата е на 1 май 1786 г. във Виена.

Джоакино Росини пише опера по пиесата на Бомарше „Севилският бръснар", чиято премиера е на 20 февруари 1816 г. в театър „Арджентина" в Рим.

Илюстрация от първото издание на "Сватбата на Фигаро” на БомаршеИлюстрация от първото издание на "Сватбата на Фигаро” на Бомарше

Опакованите мечти на Кристо Изкуство

Опакованите мечти на Кристо

Смисълът е в диалога със стотици хора, включени в изпълнението на проектите, смяташе творецът от Габрово

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм. Изкуство

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм.

Мишел Пиколи: Не трябва да свикваме да живеем, трябва да се удивяваме всеки ден

Истината идва само чрез страданието... Изкуство

Истината идва само чрез страданието...

129 години от рождението на великия писател Михаил Булгаков

„Изгревът на следващото“ Изкуство

„Изгревът на следващото“

Участвайте в конкурса за разказ на тема възможното движение към позитивно бъдеще

Пуснаха „България в четири сезона” Изкуство

Пуснаха „България в четири сезона"

Режисьорът Стефан Апостолов: „Надявам се, че филмът ще даде малко надежда и ще подбуди духа ви"

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното Изкуство

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното

137 години от рождението на Ярослав Хашек – бащата на добрия войник Швейк

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно Изкуство

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно

В памет на Тери Пратчет, 72 години след като се появи в навалицата

Излязоха електронните версии на алманасите „ФантАstika“ Изкуство

Излязоха електронните версии на алманасите „ФантАstika“

Изданията на Човешката библиотека следват принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“

„И сам в зори на третия уречен ден ще стана” Изкуство

„И сам в зори на третия уречен ден ще стана”

Стихотворение на Борис Пастернак разказва за събитията на днешния Велики четвъртък

7 комедии, на които да се посмеем без много да му мислим Изкуство

7 комедии, на които да се посмеем без много да му мислим

Нашите смешни предложения по време на карантина