Изкуство29 януари 2020

„Медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница"

Антон Павлович Чехов за любовта

„Медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница”
Антон Павлович Чехов (29 януари 1860 - 15 юли 1904 г.) е руски писател и драматург. За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения - разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света. Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница". Чехов се оттегля от театъра след ужасните критики към „Чайка" през 1896 г., но пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския художествен академичен театър, което кара Чехов да напише „Вуйчо Ваньо", „Три сестри" и „Вишнева градина". Емблематични произведения, които не слизат от световните сцени и до днес. Представяме ви няколко фрагмента от разказа на Чехов "За любовта". 

  • Как се заражда любовта — каза Альохин, — защо Пелагея не обикна някой друг, който да отговаря повече на нейните душевни и физически качества, а обикна именно Никанор, тая мутра — тук всички му викаме мутра, — доколко в любовта са важни въпросите на личното щастие — е неизвестно и може да се разглежда и така, и така. Досега за любовта е казана само една неоспорима истина, а именно, че „тайна сия велика ест", а всичко друго, писано и говорено за нея, не е било решение, а само поставяне на въпросите, които са си оставали нерешени. Обяснението, което ти се струва, че подхожда за един случай, не подхожда за десетки други и според мен най-добре е да се обяснява всеки случай поотделно, без да се опитваме да обобщаваме. Трябва, както казват докторите, да се индивидуализира всеки отделен случай.
  • В Москва, още когато бях студент, имах приятелка, мила дама, но всеки път, когато я държах в обятията си, тя си мислеше колко ще й давам на месец и колко струва сега фунт говеждо. Така и ние, когато обичаме, не преставаме да си задаваме въпроси: дали е честно, или не е, умно ли е, или е глупаво, докъде ще доведе тази любов и така нататък. Хубаво ли е това, или не, не зная, но че то пречи, не удовлетворява и нервира — в това съм уверен.
  • Бях нещастен. И в къщи, и на полето, и в плевника мислех за нея, стараех се да разбера тайната на младата, красива, умна жена, която се омъжва за неинтересен човек, почти старец (мъжът й минаваше четиридесетте) и има от него деца, да разбера тайната на този неинтересен добряк, простодушен човек, който разсъждава с такова скучно здравомислие, на баловете и вечеринките се държи около солидните хора, отпуснат, ненужен, с покорно, безучастно изражение, сякаш са го довели тук да го продават, който обаче вярва в своето право да бъде щастлив, да има деца от нея; и все се стараех да разбера защо е срещнала именно него, а не мен, и защо е трябвало в нашия живот да стане такава ужасна грешка.
  • Дълго разговаряхме, мълчахме, но не разкривахме любовта си, таяхме я плахо, ревниво. Страхувахме се от всичко, което можеше да открие нашата тайна дори на нас самите. Обичах я нежно, дълбоко, но разсъждавах, питах се до какво може да доведе нашата любов, ако не ни стигнат силите да се борим с нея; струваше ми се невероятно тази моя тиха, тъжна любов изведнъж грубо да прекъсне щастието в живота на мъжа й, на децата й, на целия този дом, където така ме обичат и така ми вярват. Честно ли е? Тя би тръгнала след мен, но къде? Къде можех да я отведа? Друго би било, ако водех красив, интересен живот, ако се борех например за освобождението на родината или ако бях знаменит учен, артист, художник, а то от една обикновена, делнична обстановка ще я въвлека в друга, също такава или още по-делнична. И колко ли би продължило нашето щастие? Какво ще стане с нея, ако се разболея или умра, или просто ако се разлюбим?
  • Когато там, в купето, погледите ни се срещнаха, душевните сили ни напуснаха, прегърнах я, тя притисна лице към гърдите ми и сълзи потекоха от очите й; целувайки лицето й, раменете, ръцете, мокри от сълзи — о, колко нещастни бяхме ние с нея, — аз й признах любовта си и с пареща болка в сърцето разбрах колко ненужно и нищожно, каква заблуда е било всичко, което ни пречеше да се обичаме. Разбрах, че когато обичаш, в разсъжденията си за тази любов трябва да те ръководи нещо висше, нещо по-важно от щастието или нещастието, от греха или добродетелта в техния обикновен смисъл или изобщо не трябва да разсъждаваш.

Из "За любовта", Антон Павлович Чехов, 1898
Превод Венцел Райчев

Още по темата:

В света на книгите, когато другият е затворен Изкуство

В света на книгите, когато другият е затворен

Нашите литературни предложения по време на карантина

Ти ме направи такъв и аз съм твой Изкуство

Ти ме направи такъв и аз съм твой

Кени Роджърс остави на човечеството най-нежното изпълнение на баладата Lady

Жената е най-могъщото същество в света Изкуство

Жената е най-могъщото същество в света

Хенрик Ибсен: „Най-сигурният признак, по който може да се познае истинският мъдрец, е търпението"

Замисляла ли си се някога за болката, която ще причиним? Изкуство

Замисляла ли си се някога за болката, която ще причиним?

Джон Ъпдайк: „Аз харесвам средното. Точно в него се сблъскват крайностите, там се разкрива двусмислието"

Какво да гледаме, докато стоим вкъщи? Изкуство

Какво да гледаме, докато стоим вкъщи?

10 чудесни сериала, които препоръчваме в условията на социална изолация

От памтивека той блуждаял... Изкуство

От памтивека той блуждаял...

164 години от рождението на великия художник Михаил Врубел

Кой казва, че на света няма вярна, вечна любов? Изкуство

Кой казва, че на света няма вярна, вечна любов?

70 години без великия Михаил Булгаков

За любовта в самота Изкуство

За любовта в самота

93 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“ Изкуство

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“

100 години от рождението на поетесата

Да нарисуваш птица Изкуство

Да нарисуваш птица

120 години от рождението на Жак Превер

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности Изкуство

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности

Йосиф Бродски: Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва

За какво е нужен път, който не води до храма? Изкуство

За какво е нужен път, който не води до храма?

Може би киното плаче заради свят, който съществува без любов

Защо е важно да имате повече книги, отколкото можете да прочетете Изкуство

Защо е важно да имате повече книги, отколкото можете да прочетете

Според писателя Кевин Дикинсон прочетените книги са далеч по-малко ценни от непрочетените

Написаха акт на новата версия на „Под игото“ Изкуство

Написаха акт на новата версия на „Под игото“

Министерството на културата: промените в текста на Иван Вазов са недопустими