Подкрепете ни!




Изкуство30 април 2020

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното

137 години от рождението на Ярослав Хашек – бащата на добрия войник Швейк

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното
Ярослав Хашек (30 април 1883 – 3 януари 1923) е чешки писател. Автор е на много произведения – художествени и публицистични, публикувал е над 1000 разказа преди началото на Първата световна война. Най-известната му творба е сатиричният роман „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война“. Романът разказва историята на чешкия ветеран Йозеф Швейк и неговите приключения в армията. Разказът започва с новината за атентата в Сараево, довел до избухването на Първата световна война. Швейк е толкова силно ентусиазиран да служи на своята родина, че никой не може да прецени дали просто той е един малоумник или хитро подкопава усилията на австро-унгарската армия. С този смехотворен литературен герой в чешкия език влиза думата švejkovina („швейковщина“). А бисерите на добрия войник още са цитирани от по-старото поколение книгомани на планетата. 
Нека забравим за минути за пандемията и да се посмеем на разказа на Швейк за краткото му пребиваване в лудницата:  
— Бихте ли могли да изчислите диаметъра на земното кълбо?
— Не, това не бих могъл — отговори Швейк, — но аз, господа, също бих ви задал една гатанка: имате триетажна къща, във всеки етаж на тая къща има по осем прозореца. На покрива има две капандури и два комина. Във всеки етаж има по двама наематели. И сега кажете ми, господа, в коя година е умряла бабата на портиера?

„Не мога да разбера наистина защо се сърдят лудите, като ги държат там. Там човек може да си лази гол по пода, да вие като чакал, да беснее и хапе. Ако човек направеше нещо такова на стъргалото, хората биха се учудили, но там това е най-обикновено нещо! Там има такава свобода, каквато не са сънували дори и социалистите. 

Там човек може да се представя и за дядо господ, и за Дева Мария, и за папата, и за английския крал, и за негово величество императора или за свети Вацлав, въпреки че последният постоянно беше вързан, гол и в изолация. Там имаше и един, който крещеше, че е архиепископ, но той нищо друго не вършеше, само ядеше и още нещо правеше, с извинение, нали знаете кое се римува с „ядеше", но там никой не се срамува от това. Един дори се представяше за свети Кирил и Методи, за да получава две дажби. А друг господин беше бременен и канеше всекиго на кръщене. 

Там бяха затворени много шахматисти, политици, рибари и скаути, маркосъбирачи и фотографи-любители. Един беше попаднал там заради някакви стари грънци, които наричал пепелници. Друг пък непрекъснато беше стегнат в усмирителна риза, за да не може да пресметне кога ще настане краят на света. Там се срещнах и с няколко професори. Един от тях ходеше все след мене и разправяше, че люлката на циганите била в Кърконошите, друг пък ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното.

Там всеки можеше да си говори, каквото му скимне, просто каквото му дойде на езика, като че ли се намираше в парламента. 

Понякога лудите си разправяха приказки и се посбиваха, ако се случеше много голямо нещастие с някоя от царските дъщери. Най-яростен беше един господин, който искаше да мине за шестнайсетия том на Отовия енциклопедически речник и де кого срещнеше, молеше му се да го разтвори и да намери заглавието „Шивачка за картонаж" — иначе бил загубен. Успокои се едва когато го стегнаха в усмирителна ряза. Тогава започна да се хвали, че са го сложили в книговезка преса и молеше да го обрежат модерно. 

Изобщо там се живееше като в рая. 

Можеш да ревеш, да кряскаш, да пееш, да плачеш, да мяукаш, да виеш, да скачаш, да се молиш, да се премяташ, да лазиш на четири крака, да подскачаш на един, да тичаш наоколо, да танцуваш, да се друсаш по цял ден и да се катериш по стените. 

Никой няма да дойде при тебе и да ти каже: „Не бива да правите така, господине, не е прилично, засрамете се, къде ви е възпитанието?"

Вярно е обаче, че там има и съвсем тихи луди. Имаше например един възпитан изобретател, който непрекъснато си чоплеше носа и само един път дневно казваше: „Току-що открих електричеството."
Та ви казвам, много хубаво беше и тия няколко дни, които прекарах в лудницата, принадлежат към най-хубавите мигове в моя живот.“
Да изобразиш Христос с една линия Изкуство

Да изобразиш Христос с една линия

Френският гравьор Клод Мелан правил и лунна карта

Хубави лица имат хората със спокойна съвест Изкуство

Хубави лица имат хората със спокойна съвест

Отбелязваме годишнина от кончината на руския драматург Александър Солженицин

Новият албум на Поли Генова вече е на пазара Изкуство

Новият албум на Поли Генова вече е на пазара

Десетки родни звезди уважиха официалното представяне на албума на изпълнителката

Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта Изкуство

Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта

На 16 юли 1951 г. излиза най-известният роман на Дж. Селинджър

Ще бъде ли спасена една от най-великите картини? Изкуство

Ще бъде ли спасена една от най-великите картини?

Можете да наблюдавате „Викът" онлайн в работното време на музея

20 щриха от портрета на Екзюпери Изкуство

20 щриха от портрета на Екзюпери

120 г. от рождението на автора на „Малкия принц"

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш. Изкуство

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш.

144 г. от смъртта на първата феминистка Жорж Санд

Опакованите мечти на Кристо Изкуство

Опакованите мечти на Кристо

Смисълът е в диалога със стотици хора, включени в изпълнението на проектите, смяташе творецът от Габрово

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм. Изкуство

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм.

Мишел Пиколи: Не трябва да свикваме да живеем, трябва да се удивяваме всеки ден

Истината идва само чрез страданието... Изкуство

Истината идва само чрез страданието...

129 години от рождението на великия писател Михаил Булгаков