Изкуство23 май 2020

И под ръка вървяхме ние нощем край канала... А днеска лешояди пълнят тоя бряг

108 години от рождението на Яна Язова

И под ръка вървяхме ние нощем край канала... А днеска лешояди пълнят тоя бряг
Яна Язова (23 май 1912 - 9 юли 1974) e българска поетеса, преводач и драматург. След 1944 г. Язова отказва да се присъедини към писателите, които приемат социалистическия реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно й казва, че няма да издадат романа.

Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено. Сред романите на Язова са "Капитан", "Александър Македонски", "Левски", "Шипка", "Соления залив".

 
Маска

На първа младост при нежната ласка

на устни ми стонът в усмивка избликна;

душата ми свойта гримаса обикна -

всред всички открити - аз ходех със маска.

 
Чисти зениците - в тях никой не зърна

отдавна закърмена змийска отрова;

спи ми и злобата - не ще я отровя -

и дните си минали не мога да върна.

 
Но всяка нощ нова си маска чертая,

и денем под нея от страх се прикривам,

и спомена тайно в сърце си заривам -

и вече коя съм - самичка не зная.

 
И мисля: към гроба ме старост затласка -

на моя дух грохнал дойде ли смъртта?

Когато за път ще ме вземе и тя -

кого ще намери под смъртната маска?



В нощта

И тя простра ръцете си студени, безжизнено се вгледа в мен.

А устните мъртвешки вцепенени и поглед безучастно заледен.

Нощта… Защо е толкоз безучастна?

Като всички нощи… А сякаш тази, по-опасна

 
от всяка нощ, тежней. Вървя. Изсмях се, тя отекна.

Зловеща лудост в погледа й зей. Устата ми повехна.

Дъхът й - мухлест дъх на самост и разлъка.

И в моя тих вървеж каква бунтовна мъка!

 
Спрях… и се озърнах… и се присвих в полите й студени.

За първа нощ, когато се озърнах, не беше ти до мен, не беше ти до мене.

Стопли ме, нощ; стопли ме, нощ, страхотна!

Без дъх, без ум. И колко си самотна…


Край канала

По тия дълги булеварди тихи и безлюдни

вървя, където скришом в сенките им двама

се срещнахме… Луна ни свети, сенки вардят будни -

теб нежно влюбен, тих, а мене - горда дама.

 
И под ръка вървяхме ние нощем край канала

по суха пръст, по кал, по много, много сняг;

и в дъното му чакахме зората лека, бяла.

А днеска лешояди пълнят тоя бряг.

 
Вървя, вървя и закъснели, редки минувачи

ме спират и ми казват глупави лъжи;

но и пред тях смутена и отчаяна ще се разплача:

- Ах, вече колко много, много ми тежи!
Опакованите мечти на Кристо Изкуство

Опакованите мечти на Кристо

Смисълът е в диалога със стотици хора, включени в изпълнението на проектите, смяташе творецът от Габрово

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм. Изкуство

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм.

Мишел Пиколи: Не трябва да свикваме да живеем, трябва да се удивяваме всеки ден

Истината идва само чрез страданието... Изкуство

Истината идва само чрез страданието...

129 години от рождението на великия писател Михаил Булгаков

„Изгревът на следващото“ Изкуство

„Изгревът на следващото“

Участвайте в конкурса за разказ на тема възможното движение към позитивно бъдеще

Пуснаха „България в четири сезона” Изкуство

Пуснаха „България в четири сезона"

Режисьорът Стефан Апостолов: „Надявам се, че филмът ще даде малко надежда и ще подбуди духа ви"

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното Изкуство

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното

137 години от рождението на Ярослав Хашек – бащата на добрия войник Швейк

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно Изкуство

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно

В памет на Тери Пратчет, 72 години след като се появи в навалицата

Излязоха електронните версии на алманасите „ФантАstika“ Изкуство

Излязоха електронните версии на алманасите „ФантАstika“

Изданията на Човешката библиотека следват принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“

„И сам в зори на третия уречен ден ще стана” Изкуство

„И сам в зори на третия уречен ден ще стана”

Стихотворение на Борис Пастернак разказва за събитията на днешния Велики четвъртък

7 комедии, на които да се посмеем без много да му мислим Изкуство

7 комедии, на които да се посмеем без много да му мислим

Нашите смешни предложения по време на карантина

Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува! Изкуство

Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува!

10 цитата от Шарл Бодлер, отгледал „Цветята на злото“