Подкрепете ни!




ИнтервюАлександра Димитрова / 14 октомври 2019

„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания

Д-р Хасан Ефраимов и Мария Методиева от фондация „Св. Николай Чудотворец" дават работа на 22 души с над 51% нетрудоспособност

„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания
Лекар, писател и земеделец. Не, не става дума за три различни личности, а за една – доктор Хасан Ефраимов. Човек, който има сетивата да усети едновременно болката на човешката душа, както и тази на майката Земя и да ги трансформира в нещо красиво и благородно – неговите книги и проектът „Чудната градина“.
Доктор Ефраимов е родом от онази тайнствена и магична област в североизточна България, наречена Делиорман, известна още със своите „луди“ джанки, които опияняват съзнанието и не дават покой на ума ти дълго време. Той е гинеколог по професия, пише книги, а отскоро си партнира с Мария Методиева, председател на управителния съвет на фондация „Св. Николай Чудотворец“, в проекта „Чудната градина“ в Добрич.
Двамата обединяват сили в една много смислена и достойна кауза - градина, в която работят хора с интелектуални и физически затруднения. Тя е прекрасна, цветна и жизнерадостна, сякаш се усмихва на всеки, пристъпил в нея и не може да побере цялата палитра от емоции, с която двамата ни събеседници, заедно с техните работници, рисуват ежедневието си.



Намираме се в „Чудната градина". Какво я прави специална за вас?

Хасан Ефраимов: Тя е чудна заради чудесата, които твори - произвежда чудни цветя и зеленчуци и най-голямото богатство в нея са хората. Ние работим с 22 души - 16 от тях с интелектуални затруднения, а останалите с физически увреждания. Нашето условие е, че те трябва да притежават решение на ТЕЛК с над 51% нетрудоспособност, за да се включат в проекта. Целта беше да създадем работа на хора с увреждания и мисля, че успяхме да го направим. Най-младият от тях е на 20, а най-възрастният малко над 50.

Проектът е на фондация „Св. Николай Чудотворец". Как се роди идеята за него?
Мария Методиева: Идеята не е уникална, най-малко, защото подобни политики в Европа съществуват от дълго време, те просто липсват в България. Тук няма социални предприятия, които могат сами да се издържат, няма държавни политики по отношение на трудоспособността на хората с интелектуални затруднения. Не знам дали ще се случи в бъдеще, но ние решихме, че не можем да чакаме и трябва да започнем сами. Получи се, защото когато човек иска да направи нещо, то се случва. С г-н Ефраимов се запознахме благодарение на факта, че той е писател, а аз бях негов фен. Той полюбопитства с какво се занимавам и дойде на първия благотворителен бал на фондацията, където подари книги на всички гости. По-късно той реши премиерният спектакъл на „Джанки в Манхатън" в Добрич да бъде с благотворителен вход.



Кои са най-големите трудности, които срещате в работата си?
Мария Методиева: Това, с което се захванахме, градинарството, не е никак лесно, изисква тежък физически труд, както и умения. Интересното при нас е, че голяма част от нашите работници са с чисто нови трудови книжки - те никога не са работили. Сега дават всичко, на което са способни. Радваме се, че имаме уникален екип. Трудно се свиква с нещо ново, което никога не си правил, на мен самата все още ми е трудно понякога. Работим на открито, а и едва сега създаваме предприятието. Градината построихме върху бунище.
Хасан Ефраимов: В началото работихме върху покрива на защитените жилища, където засадихме първите цветя - около 8000 кофички, които бяха наредени в касетки и част от тях бяха унищожени поради лошите метеорологични условия. Когато следяхме прогнозата за времето, си инсталирах приложение на телефона, което представлява радар в реално време, и по цял ден гледах накъде се движат облаците и ако видя, че идва буря, трупахме касетките една върху друга и накрая поставяхме една празна. Така успявахме да спасим растенията. Медиите много ни помогнаха - за тях беше истинска сензация, че някъде има цветя, които се произвеждат от хора с увреждания на покрив.

Как потръгна работата с тях?
Хасан Ефраимов: Нашите хора са много положително настроени, излъчват позитивна енергия. Истинско удоволствие е да се общува с тях. При тях липсва мързелът, а желанието е огромно, искат да се включат в обществото работейки. Трудът ги промени - започвайки работа те не можеха да направят разлика между мотика и лопата. Знам, че ако един ден нещо се случи с проекта, те могат да работят навсякъде. Момичетата са почти завършени градинари, ние произвеждаме кадри - подготвяме ги еднакво за работата и за живота. Също така успяхме да изградим трудова дисциплина, който закъснее – отработва. Не правим никакви компромиси с тези неща, понеже проектите се контролират строго.
Мария Методиева: Ние им даваме възможност да се чувстват като всички останали, когато човек е бил ограничаван и отблъскван, той свиква с мисълта, че е различен и започва да живее като такъв. Те се променят, надявам се да постигнем още по-добри резултати. Благодарение на проекта, ние сме наели 22 души на работа, а земята е едва 4 декара, за нея се изискват максимум 2 работници... Лошото е, че проектът е за две години и докато ги обучим, всичко ще свърши. Нещата не бива да са с определена давност, младежите трябва да бъдат назначени за постоянно, именно това ни е целта.

Какви са плановете ви за следващата година?
Хасан Ефраимов: Плановете ни са големи, работата със зеленчуците е сезонна, ние не можем да си позволим да оставим нашите младежи без работа. И двата ни проекта са от ЕС и контролът е абсолютно стриктен, досега сме имали много проверки. Подготвяме разсадник, където ще произвеждаме разсад сами, тъй като той е много скъп и по този начин ще можем да затворим цикъла на производство. Така ще успеем да им дадем възможност да работят целогодишно.



Как може да помогне държавата във вашата дейност?
Хасан Ефраимов: Ние се радваме, когато държавата не ни пречи. Поставени сме при едни и същи условия с всяка фирма в страната, няма никакви облекчения за такива социални предприятия като нашето, нито пък осигурен пазар, ние работим въпреки държавата. Тя трябва да направи тези проекти постоянни. Нашите младежи в началото ходеха на интервюта за работа на други места, които се явяват наша конкуренция. Там явно са си мислели, че хората, които кандидатстват за работа, ще бъдат с незабележими увреждания. Изисква се такт, метод, нещата са много специфични. Не е лесно да се намери работа за 22 души с увреждания.
Целта беше да създадем работа на хора с увреждания и успяхме да го направим. Най-младият от тях е на 20, а най-възрастният малко над 50.
Получавате ли помощ от други места?
Мария Методиева: Парите, които идват от проекта, са държавни помощи, но както каза докторът, ние с нищо не се различаваме от останалите фирми. Разликата е, че ние като фондация не ползваме никакви преференции заради това, че наемаме хора с изключително тежки увреждания, имаме хора с над 91% увреждания и само ние можем да ги наемем.
Хасан Ефраимов: Големи фирми ни помогнаха с хиляди левове. Мястото беше абсолютно бунище, изринахме тонове боклуци с помощта на фирма. Друга  ни купи товаро-пътнически автомобил, с който да пренасяме всякакви материали. Общината ни помага ежедневно. Разсадникът ни ще бъде изграден от едно сдружение, най-евтиният вариант е 50000 лв. Много хора се включиха към нас, ние не търсим помощ от никого. В началото ходехме в строителните фирми, за да искаме остатъчни материали и там откликваха и ни помагаха, но вече тези, които искат да се занимават с благотворителност, сами ни търсят. Затова казвам, че нашата цел е изпълнена, хората искат да се включат в дейността ни. Спечелихме доверието не само на добруджанци, те видяха, че думата „фондация" не е мръсна.



Какви хора пазаруват от вашата продукция?
Хасан Ефраимов: Осъзнати хора, почти нямаме случайни клиенти. Тези, които купуват продукция от социално предприятие, всъщност казват „благодаря". Не дават милостиня, а заплащат за труда на хора, които са достойни за уважение. Те са ни основни купувачи и ние им благодарим. Продаваме цялата продукция на място, единствено се включваме във фермерски пазар в старата част на Добрич. Това, което остане непродадено, даряваме в старческия дом в Добрич, в двата центъра за настаняване от семеен тип, детски градини и на нашите работници. Англичаните от Добрич пък ни станаха клиенти, нашите работници не владеят английски, но намират общ език с тях.

Има ли нещо, което липсва на „Чудната градина“?
Мария Методиева: Търпение. И двамата сме много напористи и амбициозни – всичко, което направихме, е в рамките на почти половин година. Всичко, което спечелихме, отделяхме само, за да разширим предприятието.
Хасан Ефраимов: Беседка, ха-ха! (Мария иска от доктора да й построи беседка, за да може да има удобно място за сядане, което да е на сянка, но той отлага за идната година - бел. авт.)
Трудът ги промени - започвайки работа те не можеха да направят разлика между мотика и лопата. Знам, че ако един ден нещо се случи с проекта, те могат да работят навсякъде.
Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират Интервю

Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират делфини е чрез глад

Агонията на тези животни се продава с помощта на весели реклами, за да се прикрие ужаса. Крайно време е България да започне да спазва законите за защита на животните.

Българите - с корени в небето Интервю

Българите - с корени в небето

Българщината е като цвете в асфалта - колкото и да я потискат, насилват, превъзпитават, винаги оцелява, казва Ивинела Самуилова

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма! Интервю

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма!

Духовният учител Ваклуш разказва каква е ролята на болестите, природните катаклизми и социалните конфликти за човешката еволюция

Призванието „професионален читател” Интервю

Призванието „професионален читател"

Христо Блажев чете средно 200 книги годишно. Съветва пишещите да не чакат идеални условия, а да „включват” мозъка си когато трябва

В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея Интервю

В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея

Чародейката Богомила-Сандия смята, че е време всичко фалшиво да отпадне и връщане назад няма...

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени Интервю

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени

Мадлен Алгафари съветва как да успокоим най-малките

Фотографът Велислав Балдев - полет над града Интервю

Фотографът Велислав Балдев - полет над града

Той представя Пловдив по нов, вълнуващ начин, като кълбо от линии, сенки, симетрия и хаос

Милен Врабевски: Създаваме рок музика от световна класа! Интервю

Милен Врабевски: Създаваме рок музика от световна класа!

Турнето на Intelligent Music Project е едно от меломанските събития на годината

Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете Интервю

Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете

Близкото бъдеще е в комбинацията от „книга + филм + аудио + добавена реалност", убеден е главният редактор на издателство „Софтпрес”

Проф. Веселин Дафов, философ: Човешката душа е винаги красива Интервю

Проф. Веселин Дафов, философ: Човешката душа е винаги красива

Тялото умира, но разумността, творчеството продължава да живее и след смъртта

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот Интервю

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот

Хора даряват ненужни за тях книги, които намират свой нов дом

Човекът с ухо на ръката Интервю

Човекът с ухо на ръката

Авангардният артист Stelarc създава алтернативни анатомични структури, за да изучава различни състояния и усещания

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи Интервю

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи

Според италианския писател носим истинското щастие в себе си още от самото ни раждане

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!” Интервю

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!"

Филмът на режисьора „Високо”, посветен на фотографа Александър Иванов, ще бъде излъчен днес (30 ноември) по БНТ 1.

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане Интервю

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане

Често хората бъркат секса с любовта

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“ Интервю

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“

Пътешественикът обикаля света в търсене на изгубените или неизвестни български отпечатъци