Подкрепете ни!




ИнтервюНайден Колчев, снимки Добрин Кашавелов / 21 януари 2020

Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете

Близкото бъдеще е в комбинацията от „книга + филм + аудио + добавена реалност", убеден е главният редактор на издателство „Софтпрес”

Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете
Димитър Риков е главен редактор на едно от най-големите издателства в страната Софтпрес. Основно върху неговите плещи лежат отговорностите за издателската политика, срещите с автори, редактори, художници, планирането и много други дейности, за които и не подозираме.
Каква е ситуацията с книгоиздаването у нас, с какви проблеми се сблъскват родните издатели, кои издания продават повече и как ще четем след половин век? Намерете отговорите по-долу.
А, и да, малките четат... Ако и ние четем...

Здравейте, кои заглавия на Софтпрес бяха най-продавани за 2019 година?
Основно биографиите, романите и детските книги. Ще спомена „Мишел Обама", „Христо Стоичков" и „Леонардо да Винчи", „Детска академия за добри обноски", „Моята баба" и „История на България в картини", както и наложената ни поредица за разследванията на инспектор Гамаш на канадската авторка Луис Пени.

А от кои заглавия очаквахте повече?
За щастие –  при нас рядко се случва да сме разочаровани от нашия избор. Навярно някои детски книжки не са се представили чак толкова добре, но не мога да посоча конкретно заглавие.

Доколко е предвидим родният книжен пазар?
Редовно посещаваме панаира на книгата във Франкфурт, а това е най-голямото книжно събитие в света. Не пропускаме и този на детската книга в Болоня. Подобни панаири има много - в Лондон, в Москва и т.н. Стараем се да сме там, защото трябва да си сверим часовниците, да следим тенденциите. Жанровете си имат своите падения и възходи и ние се стремим да сме актуални, но това не ни спира да експериментираме. Издателство Софтпрес е по-различно, защото имаме изградена дистрибуционна мрежа в магазините за хранителни стоки. Водени от идеята, че книгите трябва да са там, където са хората, ние изградихме повече от 1200 точки на продажба извън книжарниците, без да губим доверието на самите книжари.

Имаме 25 години опит в издаването на книги в България и можем да кажем, че родният книжен пазар е сравнително предвидим, като изключим големите изненади. Те се случват на всеки книжен пазар, не само на българския. Преди години голямото неочаквано явление станаха книгите за нюансите в сиво. Никой не очакваше подобна история да придобие такава популярност. Друг феномен преди бяха и книгите на блогъри и влогъри, защото се оказа, че има деца, които не обичат книгите, но пък знаят, че чрез тях ще стигнат до своя идол, за да се докоснат до него, да се снимат с него и, разбира се, да си вземат автограф. Според статистиката до голяма степен въпросните книги дори не ги четат.

За нас най-голямата изненада беше Стоичков. Въпреки че уж имаме представа от родния книжен пазар, не очаквахме, че книгата му ще стане толкова голям феномен. Бяхме предвидили първоначален тираж от десет хиляди копия, но за наша изненада те свършиха за по-малко от десет дни! В момента книгата вече надхвърля 70 000 екземпляра, а е изминала едва една година от нейното излизане. В това число не влизат 8000 на полски език, нито подготвените за печат английски и испански преводи.

Какви са тенденциите и статистиката в книгоиздаването в сравнение с преди десетина години?
Не мога да съдя за всички издателства. Ще се отнася до Софтпрес – като че ли преди десетина години беше нашумяла вълната от нонфикшън със заглавия от рода на „Как да отслабваме по-бързо", „Как да не остаряваме",  „Как да си излекуваме",  „Как да изградим желязна увереност", „Как да печелим от интернет" и т.н. Сега са на мода повече българските автори, като ние можем да се гордеем с прекрасните книги на Мария Пеева и Люси Рикспун; Калоян Явашев; Радост Ангелова; Елена Павлова, Любомир Николов, Христо Раянов, Румяна Пенева, Надя Йорданова, Диана Петрова, Нели Маргаритова, Невена Басарова, Павлина Делчева-Вежинова. Тепърва предстоят още книги на български автори, които ще се доказват.

Колко бройки трябва да реализирате, за да сметнете, че един тираж е успешен?
В нашето издателство началният тираж е 2000 – 3000 копия. За нас това е минимум изискване, защото иначе няма как да си покрием всички разходи.

Каква е ситуацията се електронните книги? Вървят ли?
Електронните книги се справят доста слабо спрямо хартиените. В България това се дължи на интернет пиратството. Една книга появи ли се електронен вариант, в който и да е онлайн магазин, бързичко изниква и в пиратски сайтове. За справка – последната книга на Луиз Пени беше качена за свободен достъп в един такъв сайт и за по-малко от 24 часа беше свалена повече от 2000 пъти.  А иначе за година продава 20-30 бройки. Сами може да си направите изводите.
У нас битува мнението, че трябва да си изключително наивен, за да даваш пари за нещо, което можеш да откраднеш безнаказано.
Четат ли децата или е вярно клишето, че гледат основно екраните на телефоните си?
За голяма изненада на много възрастни, децата четат. За тях любовта към книгите тръгва от детските книжки.  Те са 60% от нашия каталог и от опит съдим, че децата на България продължават да четат. Има много инициативи, свързани с четенето и насърчаването му, и това дава резултати. За пример ще посоча конкурса „Бисерче вълшебно", където децата сами оценяват книгите. Всичко започва от семейството.
Децата са първосигнални и често не приемат съвети, но за сметка на това взимат пример. Ако у дома видят, че родителите четат книги, те също ще четат.
Какво е мнението ви за вълненията, които настанаха покрай преработването на Иван Вазов?
Съвсем наскоро една позната ми спомена, че е само в главата „Радини вълнения" има 60 непознати за децата думи. Анахронизмите могат да им се обяснят по два начина – единият е с бележка под линия, другият е с речник в края на книгата. Ако детето обаче непрестанно трябва да разгръща в края, в един момент цялото удоволствие от четенето отива на кино. Трудно е да се вземе правилното решение, когато искаме да насърчим децата да четат – особено класики, които се изучават в училище толкова време. Образователната ни система не е от най-гъвкавите на света, а по логиката на запазване на оригиналите не знам дали е редно да четем всичко на езика, на който е написано. Представете си всички да учим старобългарски или църковнославянски език.
Новите поколения все по-трудно ще разбират класиката на Вазов. Но тук не бива да забравяме и голямата роля на учителя.
Освен че родителите трябва да насърчават четенето у децата си, за да се развият като интелигентни личности, редно е учителите също да възпитават у учениците любов към българската класика. Литературата - класическа или не, оформя корективите у децата, задава образцовите модели на поведение. Блогъри, влогъри и инфлуенсъри направиха чудо през последните 6-7 години и от занимание за задръстени тийнове четенето се превърна в нещо готино и смислено. Нещо „куул”.  Ако учители, родители и идоли на децата дадат пример, че творбите на Вазов са нещо хубаво и смислено, то „Под игото" ще бъде четено вовеки. Кой знае?

Напоследък популярност придобиха аудиокнигите. Какви са вашите прогнози за слушането на литература?
Аудиокнигите ще стават все по-популярни, защото аудиокнигата е начин да възприемаш текст, докато правиш нещо друго – пътешестваш, спортуваш, просто седиш и си почиваш, шофираш, вършиш еднообразна работа – все неща, които няма как хартиената книга да предложи. Разбира се, двата формата носят различно преживяване, като и единият и другият си имат застъпници. Аз обожавам да слушам аудиокниги и го правя често вече повече от 10 години.

А каква е ситуацията с резюмираните книги?
Резюмираните книги са нещо, което в момента опитваме да прокараме с нашата софтуерна фирма с очакването, че кратките преразкази на книги ще се търсят от заети читатели, които нямат време, а искат да познават поне в общи линии основата на едно произведение. Бъдещето ще покаже дали това ще има място на пазара.

Напоследък битува мнението, че четенето преди десетилетия беше толкова популярно, само защото нямаше „какво друго да се прави”. А сега подрастващите имат достъп до интернет, сериали, игри и т.н. Какво е вашето мнение?
Четенето е само едно от нещата, които служат за развлечение, забавление или попиване на знания. Спор няма, сериалите също са развлекателно преживяване. Ако децата искат да играят компютърни игри, свързани с Втората световна война или с Ренесанса и по тоя начин ще научат повече за тази ера, за културата и политиката по онова време – ами нека го правят.

Най-вероятно някъде много далеч в бъдещето книгите може би ще бъдат просто един от източниците на забавление. До голяма степен тяхното процъфтяване доскоро се дължеше на факта, че други източници на развлечения освен книгите не е имало. При липсата на телевизия, интернет, мобилни телефони и т.н. книгите са отвеждали хората на пътешествие, носили са познание. А сега познанието и възможностите за пътешествие на мислите не се ограничават само до книгите като източник. В далечното бъдеще книги ще има, но начинът, по който те ще се употребяват, ще бъде много по-различен.

В тази връзка, направете една прогноза в стил Айзък Азимов – как и върху какъв носител ще четем след 50 години?
Навярно четенето ще бъде комбинация от виртуална реалност, която показва сцени от книгата, с текст, който върви като субтитри, и диктор, който да чете въпросния текст. Подобна метаморфоза вече сме наблюдавали - с появата на киното, което започна да превръща книгата във визуално преживяване (макар че филмът, разбира се, не следва текста страница по страница и дума по дума).
В близкото бъдеще ще четем именно така: ще има различни варианти, например пълна пакетна услуга в стил „книга + филм + аудио + добавена реалност" или безплатен модел с абонамент за една година за точен брой сцени от книгата...
Бъдещето винаги е изненадвало хората, които смеят да го предвиждат – нека не забравяме, че и Айзък Азимов, и най-големите наши и чужди фантасти не успяха да предвидят нещо толкова елементарно, което днес е част от живота на всеки – мобилния телефон.
Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират Интервю

Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират делфини е чрез глад

Агонията на тези животни се продава с помощта на весели реклами, за да се прикрие ужаса. Крайно време е България да започне да спазва законите за защита на животните.

Българите - с корени в небето Интервю

Българите - с корени в небето

Българщината е като цвете в асфалта - колкото и да я потискат, насилват, превъзпитават, винаги оцелява, казва Ивинела Самуилова

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма! Интервю

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма!

Духовният учител Ваклуш разказва каква е ролята на болестите, природните катаклизми и социалните конфликти за човешката еволюция

Призванието „професионален читател” Интервю

Призванието „професионален читател"

Христо Блажев чете средно 200 книги годишно. Съветва пишещите да не чакат идеални условия, а да „включват” мозъка си когато трябва

В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея Интервю

В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея

Чародейката Богомила-Сандия смята, че е време всичко фалшиво да отпадне и връщане назад няма...

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени Интервю

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени

Мадлен Алгафари съветва как да успокоим най-малките

Фотографът Велислав Балдев - полет над града Интервю

Фотографът Велислав Балдев - полет над града

Той представя Пловдив по нов, вълнуващ начин, като кълбо от линии, сенки, симетрия и хаос

Милен Врабевски: Създаваме рок музика от световна класа! Интервю

Милен Врабевски: Създаваме рок музика от световна класа!

Турнето на Intelligent Music Project е едно от меломанските събития на годината

Проф. Веселин Дафов, философ: Човешката душа е винаги красива Интервю

Проф. Веселин Дафов, философ: Човешката душа е винаги красива

Тялото умира, но разумността, творчеството продължава да живее и след смъртта

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот Интервю

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот

Хора даряват ненужни за тях книги, които намират свой нов дом

Човекът с ухо на ръката Интервю

Човекът с ухо на ръката

Авангардният артист Stelarc създава алтернативни анатомични структури, за да изучава различни състояния и усещания

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи Интервю

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи

Според италианския писател носим истинското щастие в себе си още от самото ни раждане

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!” Интервю

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!"

Филмът на режисьора „Високо”, посветен на фотографа Александър Иванов, ще бъде излъчен днес (30 ноември) по БНТ 1.

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане Интервю

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане

Често хората бъркат секса с любовта

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“ Интервю

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“

Пътешественикът обикаля света в търсене на изгубените или неизвестни български отпечатъци